Стриктните еконорми спестяват милиарди за болнично лечение

Над девет милиона човешки живота могат да бъдат спасени всяка година при свиване на атмосферното замърсяване до препоръчителните нива на Световната здравна организация (СЗО), съобщават от Евронюз. Мащабното изследване на учени от Кеймбриджкия университет във Великобритания излиза в момент, когато световните лидери обсъждат здравните последици от климатичните промени по време на конференцията за климата в Турция. Според научния екип само ограничаването на фините прахови частици до безопасните граници би предотвратило около 9,4 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб, а намаляването на азотния диоксид би спасило или отложило смъртта на още приблизително 1,1 милиона души.

Шест пъти над безопасните граници

Атмосферното замърсяване остава една от най-тежките екологични заплахи за хората по света. Преди пет години, през 2021 година, експертите от СЗО въведоха доста по-строги годишни лимити за основните вредни вещества във въздуха. Тогава препоръчителната норма за фините прахови частици с размер до 2,5 микрона беше свалена наполовина — от 10 на 5 микрограма на кубичен метър, а допустимият праг за азотния диоксид беше свит четирикратно — от 40 на 10 микрограма на кубичен метър.

Реалната картина в света обаче остава далеч от тези стандарти. В обхванатите от британското проучване 136 държави средногодишната концентрация на фини прахови частици достига 30,44 микрограма на кубичен метър — над шест пъти повече от безопасния таван на здравната организация. Най-тежко засегнати са страните с ниски и средни доходи, където бързото разрастване на градовете, индустриализацията и масовата употреба на автомобили са влошили рязко въздуха през последните години. Именно тези региони биха спечелили най-много от въвеждането на строги мерки.

"Постигането на препоръчителните стойности на СЗО за качеството на въздуха няма да бъде лесно, но държавите с ниски и средни доходи имат изключително важна възможност да изградят по-здравословно бъдеще, докато населението им расте, а градовете им се разширяват", заяви Ханин Хрейс, един от водещите автори на изследването от Кеймбриджкия университет.

Удар срещу инфарктите и деменцията

Отвъд спасените човешки животи, изчистването на въздуха може директно да предпази милиони хора от тежки хронични диагнози. Замърсената атмосфера уврежда не само белите дробове, но и сърдечносъдовата и нервната система, като отключва коронарна болест на сърцето, инсулт, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и деменция.

Разчетите на британските изследователи показват, че спазването на нормите за фини прахови частици би предотвратило всяка година 7,3 милиона случая на коронарна болест на сърцето, 2,8 милиона случая на ХОББ, 2,3 милиона инсулта и 1,1 милиона случая на деменция. Тъй като именно инфарктите и инсултите формират основния дял от предотвратимата смъртност, учените поставят борбата с мръсния въздух в центъра на превенцията срещу сърдечносъдовите заболявания.

Икономически ефект за трилиони долари

Чистият въздух носи и огромна финансова възвръщаемост за държавните бюджети и бизнеса. Според авторите на доклада покриването на здравните стандарти на СЗО би генерирало годишни обществени ползи на стойност 8,4 трилиона международни долара благодарение на намаления риск от преждевременна смърт. Международният долар представлява разчетна парична единица, която изравнява разликите в покупателната способност между отделните национални икономики. Изчислената сума се равнява на внушителните 10,7% от общия брутен вътрешен продукт на всички 136 изследвани държави.

Преките спестявания за болничните системи също се измерват в милиарди. Ограничаването на вредните емисии би спестило всяка година 11,8 милиарда международни долара от медицински разходи за лечение на коронарна болест на сърцето, 8,6 милиарда за терапии при деменция и 5,9 милиарда за грижи след прекаран инсулт. Към тези средства се добавят и десетки милиарди долари от запазена работоспособност на хората, което едновременно сваля тежестта от здравните каси и ускорява икономическия растеж.