Избраният за "Будител на 2026" историк призова за ежедневна защита на свободата

Защитата на свободата изисква ежедневни усилия, а стремежът към по-справедлив свят преминава през прякото поемане на отговорност към обществото и държавата. Това заяви историкът и преподавател в Нов български университет доктор Александър Стоянов в ефира на bTV. Носителят на голямата награда „Будител на годината 2026" на Българското национално радио очерта основните предизвикателства пред съвременните демокрации и мястото на българската историческа наука в международен план.

Илюзията за вечната демокрация

Първата половина на двадесет и първи век се очертава като период на дълбок социално-политически катарзис, в който гражданите трябва да осъзнаят собствената си роля в развитието на обществата, смята университетският преподавател. Според него краят на Студената война е породил погрешни очаквания за автоматичното оцеляване на демократичния ред.

„След разпадането на СССР се създава измамното усещане, че демокрацията е нещо, което може да победи еднократно и след това да просъществува завинаги, което не е вярно всъщност", посочи доктор Александър Стоянов.

Историкът обърна внимание и на постоянната динамика в световния политически ред, при която държавите и обществата непрекъснато променят своите позиции. „Държави, които са били силни, могат да станат слаби и след това отново да станат силни", коментира преподавателят в ефира на bTV, цитиран от БГНЕС. По думите му единствено обществата, които разбират тези процеси и се подготвят навреме за тях, успяват да преодолеят кризите и да продължат своето развитие.

Как България променя хода на Първата световна война

Като доказателство, че дори по-малките държави могат да променят глобалния баланс на силите в ключови исторически моменти, доктор Александър Стоянов припомни ролята на България в европейската и световната история по време на Първата световна война.

„Ако България не беше влязла в Първата световна война на страната на Централните сили, Първата световна война щеше да свърши година, година и половина по-рано и в Русия можеше изобщо да няма, и най-вероятно нямаше да има, болшевишка революция", заяви историкът.

Изгубените архиви и рискът от научна изолация

Съществен проблем пред изследването на миналото остава опазването на документалното наследство. Преподавателят от Нов български университет отбеляза, че възможността в редица западни държави да се проследяват цените на стоки и услуги в продължение на векове се дължи именно на непокътнатите им държавни архиви.

„За съжаление нашата история е жертва на няколко такива помитания на нашето историческо наследство", коментира доктор Александър Стоянов по повод периодичните загуби на ценни исторически извори в България през вековете.

Носителят на тазгодишното отличие „Будител на годината" отправи и предупреждение към научната общност у нас. По думите му, ако българската историография се изолира от международната научна общност, нейните постижения ще останат с крайно ограничена видимост и влияние извън границите на страната.