Пробите от подземните водоизточници край града са чисти въпреки замърсяването на Дунав в Сърбия

Питейната вода в района на Русе се изследва целенасочено за наличието на опасните „вечни химикали", а взетите до момента 180 проби не показват отклонения от нормите, съобщават от БНТ в репортаж на журналистите Биляна Бонева и Милен Атанасов. Проверката по поречието на реката идва след тревожни данни на учени от Университета в Нови Сад, които са установили завишени стойности на токсичните съединения в напоителните канали край Дунав в Северна Сърбия. Тъй като в русенския участък все още не се прави редовен мониторинг на самата река за тези вещества, местното водоснабдително дружество изпраща пробите от подземните източници в специализирана лаборатория на близо 200 километра разстояние — във Варна.

Защита на питейната вода в Русе

Жителите на Русе и региона разчитат основно на подземни водоизточници, а не директно на водите на река Дунав. Въпреки липсата на пряка връзка с речното русло, специалистите от ВиК - Русе проверяват водата за наличието на перфлуороалкилови съединения (PFAS) още от 2023 година. Причината за транспортирането на пробите до Варна е изключително скъпото оборудване, необходимо за сложните химични анализи.

„Засега няма установена връзка между състава на повърхностните води в река Дунав или другите реки и състава на подземните водоизточници. Но съществува потенциален риск от замърсяване и затова контролираме тези съединения. За периода от 2023 до 2025 година от 180 проби, които сме изследвали, няма отклонения от нормираните стойности", заяви Мадлена Христова, инженер-химик и ръководител на лабораторията за изпитване на води към ВиК - Русе, цитирана от БНТ.

Така наречените „вечни химикали" обхващат между 4 000 и 15 000 синтетични съединения, които се използват масово в бита и индустрията — от производството на хартия за печене и тигани с незалепващо покритие до непромокаеми якета и обувки. Основният проблем при тях е, че не се разграждат в природата, а част от веществата са доказано канцерогенни.

„Те не са познати на организмите и организмите нямат естествени системи за тяхното обезвреждане, когато попаднат в телата ни", обясни доц. Йована Тодорова от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", цитирана от националната телевизия.

Тревожни данни по горното течение на Дунав

Докато подземните води при Русе остават чисти, изследванията в съседна Сърбия показват сериозно натрупване на химикалите в речната система. Проучванията на Технологичния факултет на Университета в Нови Сад започват през 2023 година, като учените откриват общо 20 вида от опасните съединения във водите.

„Избрахме 12 места, предимно в северната част на Сърбия. Най-високите концентрации бяха установени в канали на напоителната система на Дунав. Тази година на равнище Европейски съюз влезе в сила нова регулация, свързана с анализа на PFAS. Ние установихме, че в почти 80% от местата за вземане на проби, измерените концентрации са над средногодишната стойност", коментира Игор Антич, старши научен сътрудник в Технологичния факултет на Университета в Нови Сад.

Дунав събира индустриалните и битовите отпадъци на десет държави, а над 20 милиона европейци използват реката като основен източник за питейни нужди. Според сръбските изследователи откриването на замърсителите в долното течение налага спешно проследяване на източниците нагоре по реката.

„Ако открием PFAS по долното течение на Дунав, е важно да идентифицираме потенциалните източници, особено възможните трансгранични източници на замърсяване по-нагоре по реката", посочи Елена Живанчев, главен научен сътрудник в същия факултет.

Нови европейски изисквания от 2027 година

Високата цена на лабораторната апаратура затруднява редовния контрол както в България, така и в Сърбия, където учените разчитат на средства по европейската програма „Хоризонт Европа".

„Оборудването на една лаборатория за тази цел е изключително скъпо. Ето защо едно от решенията е споделянето на аналитичния капацитет и отворения обмен на данни", отбеляза проф. Наташа Джуришич-Младенович от Технологичния факултет в Нови Сад. Тя допълни, че след края на европейските проекти държавите се нуждаят от стабилно национално и регионално финансиране за поддържане на изградените лаборатории: „След приключването на проектите се нуждаем и от стратегическо, стабилно национално или регионално финансиране, което да гарантира поддържането на изградените ресурси".

От средата на 2027 година всички държави в Европейския съюз, включително България, ще трябва да покриват още по-строги стандарти за ограничаване на химикалите във водите. Това ще наложи технологично обновяване на съоръженията във водоснабдителния сектор.

„Въвеждането на четвърто стъпало на пречистване в пречиствателните станции, което да отстранява точно тези специфични замърсители. „Вечните химикали" са вредни и канцерогенни за човешкия организъм", каза Даниела Петрова, старши еколог във ВиК - Русе. Дългосрочната цел на Европейския съюз е употребата на тези съединения в индустрията постепенно да бъде ограничена до пълната им забрана.