Тридесет и пет години наблюдения развенчават митовете за Лаймската болест

Обилната реколта от жълъди в дъбовите гори позволява да се прогнозира бум на опасните за човека кърлежи цели две години по-рано, съобщават от БГНЕС, като се позовават на мащабно проучване в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Еколози от Института за екосистемни изследвания „Кери“ в американския град Милбрук, щата Ню Йорк, са анализирали данни, събирани в продължение на повече от 35 години от 1991 година насам. Техните наблюдения върху горист район от 810 хектара в окръг Дъчес преобръщат досегашните представи за разпространението на Лаймската болест, която поразява близо 500 000 американци годишно и при закъсняло лечение с антибиотици уврежда ставите, сърцето и нервната система.

„Тези изненади обогатиха познанията ни за екосистемата и ни помогнаха да разработим по-добри подходи за управление на риска от заболявания, пренасяни от кърлежи“, заяви водещият автор на изследването Ричард Остфелд, който е еколог, специализиран в изучаването на заболяванията, и ръководи програмата заедно с Шанън Ладо. По неговите думи десетилетията натрупани данни са позволили на екипа да отдели реалните природни закономерности от случайните съвпадения и статистическите колебания.

Мишките и жълъдите изместват елените като главен фактор

Още от 80-те години на миналия век учените и ловците в САЩ смятаха белоопашатите елени за основен двигател на популациите от чернокраки кърлежи, които пренасят бактерията Borrelia burgdorferi. Логиката изглеждаше желязна — макар самите елени да не заразяват паразитите, те осигуряват кръвта, нужна на възрастните женски кърлежи за размножаване. Дългосрочният анализ в окръг Дъчес обаче показва липса на статистически значима връзка между броя на елените и числеността на кърлежите в стадий нимфа — незрелите форми, които са отговорни за основната част от заразяванията при хората.

„При анализ на отделни кратки периоди бяхме установили слаба положителна връзка между броя на елените и последващата численост на нимфите. Когато обаче разгледахме всички данни заедно, такава зависимост не се откри“, обясни Ричард Остфелд.

Вместо елените, истинският ключ към прогнозите се оказва веригата между дъбовите дървета и белокраките мишки. Периодично дъбовете раждат необичайно големи количества жълъди. Това изобилие от храна води до бум на горските гризачи през следващата година. Белокраките мишки са идеални гостоприемници за новоизлюпените ларви на кърлежите и изключително лесно им предават бактерията на Лаймската болест. След години с висока популация на мишки изследователите отчитат около 40% повече нимфи през следващия сезон. Така богатата реколта от жълъди се превръща в точен индикатор за повишен риск от кърлежи две години по-късно.

„Изследвания с такава продължителност и задълбоченост са изключително редки. Този проект проследява цяла екологична общност, включително дъбове, бозайници и микроорганизми, като изучава как взаимодействията между хищници и жертви, паразитизмът и конкуренцията променят системата с течение на времето. Подобно разбиране просто не може да бъде постигнато без дългосрочни наблюдения, обхващащи цялата екосистема“, обясни Шанън Ладо.

Ролята на скунксовете и катериците в горската мрежа

Едно от най-озадачаващите открития за учените е фактът, че по-големият брой мишки води до повече кърлежи, но не означава автоматично по-висок процент на заразени паразити. Първоначалните наблюдения потвърждавали очакването двете стойности да растат заедно, но с натрупването на данни през годините тази зависимост изчезнала.

„Това не ми даваше покой, защото означаваше, че разбирането ми за начина, по който функционира системата, е непълно или погрешно“, призна Ричард Остфелд.

Отговорът се крие в биоразнообразието на гората. Животни като скунксове, катерици и опосуми също служат за храна на кърлежите, но предават бактерията Borrelia burgdorferi много по-слабо. Когато тези видове са многобройни, голяма част от ларвите се хранят от тях вместо от мишките и остават незаразени. Това разрежда дела на инфектираните нимфи дори в години с много гризачи.

„Разпространението на инфекцията сред нимфите всъщност зависи от това как се разпределят кръвните хранения на ларвите между всички гостоприемници. Би било удобно, ако един-единствен вид можеше да ни даде надеждна прогноза, но това не се оказа така“, посочи Ричард Остфелд.

Защо суровите зими и жегите не убиват паразитите

Проучването разбива и друг разпространен мит — че екстремният студ или силните горещини унищожават чернокраките кърлежи, както предполагаха по-ранни лабораторни експерименти. В реални горски условия паразитите показват висока устойчивост, тъй като при температурни крайности се спускат в по-дълбоките почвени слоеве или се крият под влажната покривка от паднали листа.

Връзката с климата се оказва още по-сложна и противоречива. Макар отделните кърлежи да оцеляват при кратки горещини, след години с по-високи средни температури учените наблюдават по-малко нимфи от очакваното. В същото време затоплянето по принцип помага за размножаването на мишките, но това не води до очаквания скок при паразитите.

„Би могло да се очаква, че затоплянето на климата, което създава по-добри условия за мишките, в крайна сметка ще бъде благоприятно и за кърлежите. Засега обаче не наблюдаваме подобно развитие“, заяви Ричард Остфелд.

Според изследователя здравните власти могат да използват данните за популациите на мишките и реколтата от жълъди като система за ранно предупреждение, но промените в околната среда, навлизането на инвазивни видове и застрояването на териториите поставят нови въпроси пред науката.

„Трябва да разберем какво да очакваме от различните проявления на климатичните промени — понякога по-топло и сухо време, друг път по-топло и влажно. Значение има и през кой сезон настъпват високите температури, защото това влияе върху кърлежите, дъбовете и производството на жълъди“, допълни Ричард Остфелд.