Спасяват популацията на един от най-древните видове

Природозащитната организация WWF България, съвместно с международни партньори, пусна 10 000 критично застрашени руски есетри в река Дунав край видинското село Гомотарци. Събитието е част от мащабен европейски проект, целящ да възстанови изчезващите популации на едни от най-древните риби на планетата в едно от най-важните им естествени местообитания.

Плаваща генна банка

Зарибяването се реализира по международния проект LIFE-Boat4Sturgeons, финансиран от Европейския съюз. В рамките на инициативата е създаден специализиран плаващ развъдник в Австрия, който функционира като генна банка за риби с доказан дунавски произход. Именно там са отгледани транспортираните до България 10 000 екземпляра от вида руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii). По план до края на проекта през 2030 година във водите на реката трябва да бъдат пуснати общо 1,6 милиона есетри от различни дунавски видове.

На събитието присъстваха координаторите от австрийския Университет за природни ресурси и науки за живота (BOKU), представители на МОСВ, ИАРА, Природен парк "Персина", както и експерти от регионалните структури ОДБХ - Видин и РИОСВ - Монтана.

Критично застрашен вид

Есетровите риби обитават Земята от епохата на динозаврите, но днес са най-застрашената група в световен мащаб. Долното течение на Дунав остава едно от последните убежища в Европа с диви, естествено размножаващи се популации. От шестте исторически срещани вида в реката, шипът и атлантическата есетра вече са напълно изчезнали. Останалите четири – моруна, руска есетра, пъструга и чига – са в Червения списък на застрашените видове.

Експертите от WWF посочват, че основната причина за критичното състояние на есетрите по света включва бракониерството, унищожаването на местообитанията и прекъсването на миграционните пътища от водноелектрически централи.

Блокирана миграция

В миналото руската есетра е била най-широко разпространеният вид в Дунав, достигайки по време на миграция нагоре по течението чак до Братислава, Виена и Регенсбург. Днес подобно придвижване е на практика невъзможно заради масивни съоръжения като язовира "Железни врата" на границата между Сърбия и Румъния.

От организацията припомнят, че вече две десетилетия работят за опазването на есетрите чрез мониторинг, зарибяване и борба с незаконния улов, като разчитат и на дарения от граждани за продължаване на дейността си в защита на българската природа.