Без работещи заводи няма да има устойчиви приходи за пенсии и социални плащания

Проектобюджетът на държавата за 2027 година предлага първи реален опит за свиване на административните разходи, но оставя нерешени тежките структурни проблеми в индустрията, здравеопазването и образованието. Около тази оценка се обединиха преподавателят в Университета за национално и световно стопанство професор Румен Гечев и икономистът Кузман Илиев в студиото на предаването „Челюсти" по NOVA. Двамата анализатори поставиха под лупа заложените в макрорамката 3,5% бюджетен дефицит, очакваната инфлация от 4%, плановете за облагане на свръхпечалбите и намерението на кабинета да изтегли близо 9 милиарда евро нов държавен дълг.

Спор за дефицита и административните съкращения

Още в началото на дискусията в ефира на телевизията се очертаха две различни гледни точки за състоянието на държавната хазна и орязването на средства, включително ограниченията при парите за личните асистенти. Според професор Румен Гечев фокусът на обществения дебат е изместен погрешно върху самите проценти на дефицита, вместо върху ефективността на публичните разходи.

„Всеки бюджет е постижим счетоводно. Големият разговор не е дали дефицитът е 1%, 2% или 4%, а каква е причината и за какво са изразходвани парите", обясни професор Румен Гечев в студиото на предаването „Челюсти". По думите му дори наличието на бюджетен излишък може да се превърне в икономически проблем, ако правителството спира парите за ключова инфраструктура и стратегически проекти. Преподавателят определи като пресилено сравнението на премиера Румен Радев, който по-рано оприличи състоянието на публичните финанси с камион без спирачки.

„Не бива да плашим хората, че финансите са в катастрофално състояние. Предизвикателствата са сериозни, но водещи страни в Европа имат далеч по-големи проблеми", коментира икономистът.

На свой ред Кузман Илиев определи финансовия план за 2027 година като бюджет на възможното и похвали заложеното премахване на 5 042 щатни бройки в централната администрация. Официалните разчети на Министерския съвет показват, че съкращенията засягат редица ключови ведомства, сред които Министерството на здравеопазването с 440 позиции, социалното министерство с 372 бройки и финансовото ведомство със 198 щата. Въпреки че част от тези места в момента са незаети, тяхното заличаване ще спре бъдещи разходи за заплати и издръжка.

„За първи път действително има урязване на разходи. Има някои допускания, които са твърде оптимистични, но има опит за намаляване на дефицита", заяви Кузман Илиев в ефира на NOVA, като отбеляза и планираното увеличение на парите за социалната сфера със 140 милиона евро.

Критики за нереформираните системи на здравеопазването и образованието

Зад числата в проектобюджета обаче прозира пълна липса на воля за дълбоки реформи в най-ресурсоемките сектори. Професор Румен Гечев отправи остри критики към практиката всяка година да се наливат все повече публични средства в здравната система и училищата, без да се променя моделът им на работа. Той посочи като основен дефект запазването на принципа „парите следват ученика" в образованието и търговския статут на лечебните заведения.

„Всяка година увеличаваме бюджета на Здравната каса. И какъв е резултатът? Правителството не предлага никаква промяна. Болниците остават търговски дружества", подчерта преподавателят в разговора на живо.

Кузман Илиев също се усъмни, че управляващите разполагат с ясна програма за структурни промени. Според него кабинетът лавира под натиска на разнопосочни лобистки и обществени интереси, докато реалната икономика губи почва под краката си.

Заплахата за българската индустрия и цената на новия дълг

Най-сериозният риск за стабилността на държавата остава свиването на родното производство заради скъпата електроенергия за бизнеса, европейските регулации по Зелената сделка и санкционния режим срещу Русия. Според двамата анализатори без работещи заводи нито един социален разход не може да бъде гарантиран дългосрочно.

„Българската индустрия в реално време умира. Ако загубим производството на торове, храни и машиностроенето, откъде ще идват парите за пенсии?", попита Кузман Илиев в студиото на „Челюсти". Той настоя подкрепата за индустриалните предприятия да стане водещ приоритет на държавата.

Професор Румен Гечев се съгласи с тази диагноза и добави още един външен фактор — икономическото забавяне в Германия, което удря директно българския износ заради силната му обвързаност с европейските пазари. По отношение на разходите за сигурност Гечев защити позицията на премиера страната ни да не поема нови финансови гаранции за Украйна, докато Илиев акцентира върху тежестта на военните бюджети и енергийните политики върху общата конкурентоспособност на Европа.

В края на дебата Кузман Илиев отправи предупреждение за планирания нов държавен заем от близо 9 милиарда евро (8,6 милиарда евро според официалната средносрочна прогноза на правителството, с което общият дълг ще достигне 31,4% от брутния вътрешен продукт през 2027 година). Според икономиста тегленето на толкова големи заеми за покриване на текущи разходи в условията на растяща икономика само ще подхрани инфлационния натиск, вместо да излекува структурните недъзи на държавата.