Общообразователните предмети до единадесети клас претоварват гимназистите с излишна теория

Ученическите съвети в повечето български училища съществуват само формално и рядко защитават правата на младите хора, докато гимназистите са принудени да прекарват по осем учебни часа на ден над тежък и откъснат от практиката материал. Тази позиция изразиха представители на Съюза на активните ученици във Варна по повод първата годишнина от създаването на независимата организация, съобщават от БНР.

Формални съвети вместо реална защита

Според председателя на организацията Димитър Недев, който е възпитаник на Средното училище по хуманитарни науки и изкуства във Варна, настоящите представителни форми в училищата често се създават единствено за да отговорят на законовите изисквания по документи.

„Събират се един-два пъти годишно и организират благотворителни инициативи, но това не е основната им роля. Един ученически съвет трябва да защитава правата на учениците и да представя мнението им пред училищното ръководство по ежедневните проблеми“, посочи Димитър Недев, цитиран от БНР.

От Съюза на активните ученици уточняват, че тяхната структура няма нищо общо със създадения от Община Варна Варненски ученически съвет. Тяхната организация обединява будни млади хора от различни училища в морския град, независимо дали те участват в официалните училищни органи, с амбицията да бъде независим глас по въпросите за качеството на образованието и средата в класните стаи.

Осем часа дневно и закъсняла специализация

Сред най-острите проблеми, които варненските ученици поставят на дневен ред, е прекомерната учебна натовареност. По техни наблюдения програмата е претрупана с твърде много информация, а реалната профилирана подготовка по важните за бъдещата реализация предмети започва прекалено късно.

„До 11 клас преобладава общообразователната подготовка, която натоварва изключително много учениците“, коментира Драгомир Христов, който оглавява структурата „Младежки дейности и спорт“ в организацията. По думите му изобщо не са рядкост случаите, в които гимназистите имат по осем учебни часа всеки ден и се налага да изучават десетки различни дисциплини едновременно.

„Това е меко казано скандално. Родителите ни разказват, че навремето са имали по шест часа на ден, а сега натоварването е много по-голямо“, каза още Драгомир Христов, цитиран от общественото радио. Затова младежите настояват за по-ранно профилиране и по-ясна насоченост към конкретните сфери, в които искат да се развиват след завършване.

Зубрене на суха теория вместо логическо мислене

Освен огромния брой часове, сериозна пречка пред качественото образование остава и самият характер на учебното съдържание, което младите хора определят като прекалено академично и трудно приложимо в реалния живот. Според заместник-председателя на Съюза на активните ученици Вера Захариева огромният обем от суха информация директно тласка гимназистите към механично заучаване на уроците, вместо да развива у тях умения за анализ и решаване на реални проблеми.

„Учениците научават нещо за момента, но след време го забравят. Логическото мислене остава на заден план, защото се набляга на запаметяването на сух материал“, коментира Вера Захариева пред БНР.

Въпреки сериозните критики към системата, младите хора отчитат и първите положителни стъпки в класните стаи. По наблюдения на Димитър Недев все повече преподаватели вече променят подхода си и включват в тестовете и изпитните задачи практически казуси. Така учителите провокират самостоятелното мислене на гимназистите, вместо да изискват от тях просто механично възпроизвеждане на наизустени факти.