Депутатите отхвърлиха предложенията за прозрачност на разходите

Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за публичните финанси, които въвеждат нови правила за бюджетно планиране и позволяват рефинансиране на държавния дълг на международните пазари дори при неприет бюджет, съобщават от БТА. Внесеният от Министерския съвет законопроект получи подкрепата на 117 народни представители, 55 гласуваха „против", а въздържали се нямаше. По време на същото заседание депутатите отхвърлиха две алтернативни предложения на Божидар Божанов от „Демократична България", които предвиждаха ясна методика за разпределение на общинските бюджети и задължителен график за публикуване на данните за изпълнението на хазната от Министерството на финансите.

Защита срещу ликвиден риск и нови документи

Одобрените текстове запазват базовите ограничения за дефицита и дълга от Пакта за стабилност и растеж, но въвеждат нов механизъм за контрол. Държавата вече ще следи пряко ръста на нетните разходи спрямо плана за България, одобрен от Съвета на Европейския съюз. За първи път в законодателството заляга и изискването национално финансираните инвестиции да влизат в бюджета едва след предварителна оценка и приоритизация.

Съществена промяна засяга ситуациите, в които страната остане без приет навреме бюджет. В такива случаи правителството ще може да рефинансира държавния дълг — както главницата, така и лихвите — не само на вътрешния пазар, но и чрез емисии на международните пазари. В мотивите към законопроекта е записано, че тази мярка служи като защита срещу ликвидния риск и дава възможност задълженията да се рефинансират при най-добри условия. Законът въвежда и два изцяло нови стратегически документа — Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка, които официално заменят досегашната конвергентна програма и Националната програма за реформи.

Спор за „сламената шапка" и бюджетната буря

Премахването на част от досегашните национални ограничения предизвика остри реплики в пленарната зала. Според опозицията промените отварят вратата за безконтролно харчене в момент на високи дефицити.

„Правите следната комбинация за перфектна буря — първо правите високи дефицити, а после премахвате ограниченията, които би трябвало автоматично да ги коригират", заяви Мартин Димитров от „Демократична България", цитиран от БТА. Той допълни, че отпадането на националните корективни механизми е сериозна грешка и страната не може да разчита единствено на европейските правила.

В защита на законопроекта Константин Проданов от „Прогресивна България" посочи, че реформата просто заменя един неработещ модел с по-ефективен, като напомни, че Европейската комисия също отчита трудности при прилагането на стария подход със структурен дефицит.

„Старият механизъм беше като сламена шапка, защото не предотврати дефицитът за 2025 година да е 4%", коментира Константин Проданов. „Новият механизъм е напълно адекватен и е като каска, която ни предпазва, а вие настоявате върху сламената шапка да сложим и каска", обърна се той към критиците на закона.

Рискове от служебни кабинети и липса на прозрачност

Въпреки че обвърза промените с обновяването на европейското законодателство, Теменужка Петкова от ГЕРБ изрази сериозни резерви към ключови текстове от проекта на Министерския съвет. Тя предупреди, че възможността всяко временно или служебно правителство да тегли нов дълг при неприет Закон за държавния бюджет подкопава устоите на публичните финанси. Според нея липсва и каквато и да е прозрачност при новото правило кабинетът ежегодно да одобрява предварително размера и вида на публичните инвестиции по критерии, разписани единствено във вътрешна наредба.

„В условията на процедура по свръхдефицит не можем да си позволим да елиминираме такъв тип ограничения", каза още Теменужка Петкова по повод отпадането на извънредните обстоятелства като единствено допустимо основание за дефицит над 3%.

Критики за липса на отчетност отправиха и от ДПС. Айтен Сабри подчерта, че предложените текстове не дават нужния баланс и народните представители трябва да разполагат с точен разчет за предстоящите плащания, наличните средства и реалния недостиг, който налага поемането на нов дълг.

„Ако държавата е надхвърлила разходните ограничения, гражданите трябва да знаят кога и с какви действия ще се върнат в неговите рамки", заяви Айтен Сабри.