Макроикономистът смята, че Бюджет 2027 няма да бъде реализиран в този си вид

Проектобюджетът за 2027 година залага дефицит от 3,5% и теглене на нов държавен дълг в размер на 8,6 милиарда евро, което поставя под сериозен въпрос устойчивостта на публичните финанси у нас. Това заяви макроикономистът доц. Щерьо Ножаров в интервю за Euronews Bulgaria, посветено на фискалната политика на правителството. Според експерта финансовият план няма да се осъществи в настоящия си вид, тъй като страната ни продължава да покрива растящите си разходи чрез нови заеми, без да провежда реални реформи.

Капанът на растящите лихви

Финансовата рамка за следващата година показва сериозни дисбаланси между приходите и планираните харчове на държавата. Според макроикономиста при заложените параметри сметките в проектобюджета просто не излизат, а фокусът на общественото внимание често пропуска най-голямата опасност при трупането на нови задължения.

„Проблемът в дълга не е главницата. Лихвите са проблемът“, подчерта доц. Щерьо Ножаров в ефира на медията. Той предупреди, че разходите за обслужване на държавните заеми ще продължат да растат лавинообразно. Това директно ще изяжда ресурса на хазната и ще свие възможностите за нормално финансиране на пенсиите и основните публични услуги.

Илюзията за фискалния резерв и липсата на реформи

Особено тревожна остава картината със спестяванията на държавата във фискалния резерв. На хартия той е определен на 2,6 милиарда евро, но огромната част от тези пари са заключени в неприкосновени фондове и не могат да се ползват за текущи нужди. Когато тези задължителни буфери се приспаднат, реално свободният ресурс за реакция при кризи се стопява до едва около 120 милиона евро.

Паралелно с това в проектобюджета липсват адекватни структурни реформи, които да спрат изтичането на средства. Доц. Щерьо Ножаров критикува подхода на управляващите, като посочи, че механичното съкращаване на 5000 щатни бройки в държавната администрация само по себе си няма да реши проблема с раздутите разходи. Сериозна тежест за хазната представляват и предвидените субсидии от 1,6 милиарда евро за държавни дружества, значителна част от които според икономиста не работят ефективно.

Експертът изрази сериозни съмнения и относно лансираните идеи за публично-частни партньорства при строителството на нови магистрали. По думите му заложените текстове в законопроекта влизат в директно противоречие с европейските правила за концесиите и обществените поръчки.

Санкции от Брюксел и неизбежно вдигане на данъците

Отношенията на страната ни с европейските институции също навлизат в рискова фаза заради финансовата политика на кабинета. Според анализа на доц. Щерьо Ножаров България нарушава ограниченията за растежа на нетните първични разходи, които са част от новата европейска фискална рамка. В същото време обясненията и отговорите, които българските власти изпращат на запитванията от Европейската комисия, остават неубедителни.

Тази ситуация може да принуди Брюксел да поиска строга ревизия на българския бюджет, придружена със задължителни корекции и потенциални финансови санкции. Икономистът определи предложения финансов план като „върнат бюджет“ и прогнозира, че окончателният вариант за 2027 година задължително ще трябва да се пренапише под диктовката на Европейската комисия, Еврогрупата и Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).

Ако държавата запази досегашния си модел на щедри разходи и финансиране чрез заеми, увеличението на данъчната и осигурителната тежест за гражданите и бизнеса става практически неизбежно, категоричен е макроикономистът.

„Трябва пълна реконструкция на публичните финанси“, обобщи доц. Щерьо Ножаров. Той предупреди, че без спешни реформи все по-голям дял от парите на данъкоплатците ще отиват за плащане на лихви по дълга, вместо да се инвестират в здравеопазване, образование, инфраструктура и социална политика.