Проектобюджетът цели по-бързо свиване на бюджетния дефицит

Основната задача на проектобюджета за следващата година е България да свие бюджетния си дефицит и да излезе от процедурата по свръхдефицит, но държавата няма да избегне тегленето на нови и по-скъпи заеми. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов в ефира на предаването POST FACTUM по Радио Варна към Българското национално радио. Експертът припомни, че страната вече се намира под наблюдението на Европейската комисия и трябва да докаже реален напредък в овладяването на публичните разходи.

По-скъпи заеми и спор за данъка върху свръхпечалбите

Според Румен Гълъбинов заложената цел България да се върне към изискванията на Маастрихтските критерии в съкратени срокове е особено амбициозна. Страната разполага с време до 2029 година, за да сведе бюджетния си дефицит до три процента. Ако обаче това се случи още през следващите една до две години, държавата ще има реален шанс да излезе по-рано от процедурата по свръхдефицит и да представи по-добри финансови показатели пред европейските институции.

Въпреки усилията за фискална дисциплина, икономистът е категоричен, че правителството няма как да избегне ново дългово финансиране. Основният риск идва от поскъпването на ресурса на международните пазари. Заради тенденцията към повишаване на лихвените проценти както в еврозоната, така и в Съединените американски щати, новите заеми ще стават все по-скъпи, което неизбежно ще увеличи разходите на бюджета за обслужване на държавния дълг.

Част от новите дългови средства са планирани за инвестиционни проекти, сред които строителство на автомагистрали и други национални инфраструктурни обекти. По думите на Гълъбинов допълнителни възможности за финансиране ще се търсят чрез европейските програми и механизмите на публично-частното партньорство.

Сред най-остро дискутираните приходни мерки в проектобюджета е предложението за въвеждане на допълнителен данък върху свръхпечалбите в определени икономически сектори. Финансовият анализатор прогнозира, че тези текстове ще претърпят сериозни промени между първо и второ четене в парламента. Според него заложената ставка от 33% е прекалено висока и вероятно ще бъде редуцирана след обществените и парламентарните дебати.

Ръст на заплати и пенсии на фона на инфлационен риск

В социалната и подоходната част на бюджета се предвижда увеличение на пенсиите по швейцарското правило с около осем процента, посочи Румен Гълъбинов. Минималната работна заплата в страната се очаква да достигне 660 евро спрямо 620 евро през предходната година, което представлява повишение от приблизително 6,5%.

За служителите в държавната администрация е заложен петпроцентен ръст на възнагражденията, докато за учителите увеличението ще бъде в по-висок размер. Икономистът предупреди, че макар тези мерки да целят компенсиране на очакваната инфлация, самите те носят риск да ускорят ново поскъпване на живота.

Демографската криза и бъдещето на пенсионния модел

В разговора по Радио Варна експертът коментира и обсъжданите идеи за промени във втория пенсионен стълб. Според него евентуалното пренасочване на част от осигурителните вноските от частните фондове към държавното обществено осигуряване би имало само ограничен ефект върху дефицита в пенсионната система.

Истинският структурен проблем пред публичните финанси остава задълбочаващата се демографска криза, тъй като броят на пенсионерите продължава да расте, докато работещите, които внасят осигуровки, намаляват. По тази причина Румен Гълъбинов смята, че в бъдеще неизбежно ще се отвори дебат за повишаване на пенсионната възраст, изискуемия стаж и размера на осигурителните вноски.

"Бюджетът е подходящ дотолкова, доколкото изпълнява препоръките на Европейската комисия за намаляване на бюджетния дефицит и излизане от процедурата за свръхдефицит", подчерта в заключение Румен Гълъбинов. Той допълни, че паралелно с това държавата трябва да води последователни политики за подобряване на жизнения стандарт и за ограничаване на негативното влияние от външните икономически и геополитически сътресения.