Сложни конкурси и изисквания срещу заплащане под средното за страната

Обява за работа в Министерството на външните работи (МВнР) предизвика вълна от коментари и повдигна сериозни въпроси за адекватността на заплащането в държавната администрация през 2026 година. Вирусно разпространяваните параметри на конкурса за длъжността "юрисконсулт" разкриват парадокс – държавата изисква висше образование, два етапа на изпит и специфична експертиза срещу възнаграждение, което е по-ниско от стартовите нива в големите търговски вериги.

Дисбалансът в цифри

Според публикуваната информация, стартовото основно месечно възнаграждение за позицията варира между 818 евро (около 1600 лева) и 993 евро (около 1940 лева) бруто, в зависимост от опита на кандидата. За да достигне до това работно място, кандидатът трябва да е магистър по право, да притежава правоспособност и да премине през тежка конкурсна процедура.

В същото време, агресивната политика на големите хипермаркети, продиктувана от хроничния недостиг на персонал, изтласка заплатите на касиери и складови работници над психологическата граница от 1000 евро (близо 2000 лева), без да се включват ваучерите за храна и допълнителните бонуси.

Структурен проблем или "скрит" пакет?

Икономически експерти посочват, че сравнението само по основна заплата крие риска на "липсващия контекст". Държавната служба често предлага социален пакет, който не е видим в обявата – периодични бонуси за постигнати резултати, пари за представително облекло, 13-та заплата (в някои структури) и най-вече – сигурност и предвидимост, каквито частният сектор не винаги гарантира.

Въпреки това, "ножицата" между изисквания и заплащане създава реален риск от отрицателна селекция. Когато пазарът на труда оценява физическия труд по-високо от интелектуалния в стартова позиция, мотивацията за придобиване на тежко образование като юридическото спада драстично.

"Разликата в заплащането поставя сериозен въпрос пред държавните институции: дали условията са достатъчно конкурентни, за да привлекат кадри с висока квалификация," коментират анализатори, цитирани в социалните мрежи.

Ситуацията в МВнР е симптоматична за целия публичен сектор, където бюджетната рамка реагира твърде бавно на инфлационните процеси, за разлика от гъвкавия частен бизнес, който веднага коригира възнагражденията, за да не загуби служители.