Чиновническите заплати изпревариха тези в частния сектор

Правителствените мерки за контрол на цените чрез административен натиск върху търговските вериги няма да укротят инфлацията, тъй като основният генератор на проблема са рекордните държавни харчове. Това става ясно от позицията на икономиста Агоп Каспарян, съобщават от bTV НОВИНИТЕ по повод внесените от управляващите нови законопроекти за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Според експерта фокусът върху бизнеса е дълбоко погрешен, а реалното решение изисква спешно и драстично съкращаване на разходите в публичния сектор.

Бюджетният дефицит като генератор на кризата

Икономистът е категоричен, че държавната хазна генерира огромни дефицити, които обезценяват парите на хората. "България в момента е с рекорден бюджетен дефицит. Най-просто казано – имаме много повече разходи, отколкото приходи в държавната хазна", предупреждава Каспарян. Той посочва, че продължаването на тази политика води към неизбежен финансов колапс, а евентуалното теглене на нови държавни заеми би било фатална грешка. "Ще имаме огромни милиарди, които след няколко години трябва да платим. Реално няма да спрем харчовете, а ще продължаваме да гасим пожара с гориво", допълва експертът.

Прехвърляне на вината върху бизнеса

Повод за острата реакция са опитите на властта да въведе неясни понятия като "справедлива" и "прекомерна цена", засилвайки регулаторния контрол върху големите доставчици и магазини. "Новата власт не ни послуша и тръгна от болната глава да прехвърля проблема, като едва ли не обвинява цялата верига на доставки, всички бизнеси и големите вериги", подчертава икономистът. Според него подобни популистки действия няма да свалят цените на щанда. Информацията за тях отдавна е публична, а новите законови текстове единствено ще създадат огромна административна тежест и бюрокрация за световни компании, опериращи на българския пазар.

Реформа и съкращения в администрацията

Като единствено работещо решение за овладяване на инфлационния натиск се посочва рязкото оптимизиране на публичния сектор и ограничаването на паричната маса в обращение. Според данните, към момента близо 700 000 души са заети в държавните структури. "Не може държавата да ми обяснява, че близо 700 хиляди заети в държавната администрация работят ефективно", посочва Каспарян, призовавайки за незабавно спиране на автоматизирания механизъм за вдигане на възнагражденията на чиновниците.

Той отчита тревожната тенденция, при която "частният сектор е принуден да се бори с държавната администрация, защото за първи път средната заплата в държавния сектор надвишава тази в частния". Според него излишните кадри трябва да бъдат съкратени, за да преминат към частния сектор, който в момента изпитва остър недостиг на работна ръка, а държавата да овладее инфлацията през собствения си бюджет.