Магистратите спряха орязването на отпуските през държавния бюджет

Конституционният съд обяви за противоконституционни промените в изчисляването на трудовия стаж по часове, които управляващото мнозинство прокара през преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 година, съобщават от пресцентъра на институцията, цитирани от „Сега“. С решението си от този вторник висшите магистрати оставиха в сила самия бюджет за текущата година в неговата цялост, но заличиха спорните поправки в Кодекса на труда и в Закона за съдебната власт. Според съдиите трайните промени в трудовото законодателство нямат пряко отношение към финансовите сметки на държавата за конкретната година и нямат място в бюджетния закон.

Спасени отпуски и добавки за над 238 000 работещи

Отменените текстове предвиждаха радикална промяна в начина, по който се признава трудовият стаж на работниците и служителите в страната. Досега стажът се изчисляваше единствено в дни, месеци и години, като за един пълен ден трудов стаж се зачиташе всяко денонощие, през което служителят е отработил поне половината от законоустановеното работно време. С поправките, които трябваше да се прилагат реално от 1 януари 2027 година, законодателят въведе изчисляване по часове.

На практика това означаваше, че при четиричасов работен ден на служителя щеше да се признава едва половин ден трудов стаж вместо цял. Мярката засягаше пряко най-малко 238 051 българи на трудов договор с непълно работно време, като над 66 000 от тях работят под четири часа дневно. Признатият трудов стаж не влияе върху пенсиите, болничните и обезщетенията за безработица, тъй като те се определят от осигурителния стаж, който и в момента се отчита почасово. От трудовия стаж обаче зависят ключови права по Кодекса на труда — размерът на платения годишен отпуск (минимум 20 дни), правото на отпуск при започване на първа работа след четири месеца стаж, допълнителното месечно възнаграждение за придобит опит и прослужено време, популярно като „клас“, както и броят на заплатите, изплащани като обезщетение при пенсиониране.

Срещу прокарването на тези текстове „през задния вход“ на бюджетния закон още през лятото реагираха остро синдикатите от КНСБ и омбудсманът Велислава Делчева, която сезира Конституционния съд с аргумента, че по този начин без обществен дебат се отнемат базови трудови права на стотици хиляди граждани.

Падна и новата формула за заплатите в съдебната система

В рамките на трите обединени дела срещу Бюджет 2026, образувани по жалби на омбудсмана Велислава Делчева и народни представители от 52-ото Народно събрание, конституционните съдии отмениха и още една знакова поправка. Става въпрос за измененията в Закона за съдебната власт, с които управляващите промениха механизма за формиране на възнагражденията на младшите магистрати, съдиите, прокурорите и следователите.

Чрез преходните разпоредби на бюджета основното възнаграждение на младшите магистрати беше фиксирано на 60% от основната месечна заплата на народен представител, вместо да се определя на базата на средната заплата в бюджетната сфера. Според Конституционния съд този механизъм изменя трайно правилата за възнагражденията в съдебната система, надхвърля едногодишния хоризонт на държавния бюджет и затова е приет в нарушение на основния закон.

Гласуването и особените мнения в съда

Окончателното решение е взето с участието на 11 конституционни съдии. Магистратите единодушно отхвърлиха искането на опозиционните депутати целият Закон за държавния бюджет за 2026 година да бъде обявен за противоконституционен заради параметрите на бюджетния дефицит.

По отношение на отменените текстове за почасовото отчитане на трудовия стаж решението е подписано с особено мнение от четирима конституционни съдии — Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невим Фети. В частта за възнагражденията на магистратите с особено мнение е подписал съдия Орлин Колев. След днешното произнасяне старите правила в Кодекса на труда остават в пълна сила и работещите на четиричасов договор запазват пълния размер на годишния си отпуск и добавките за прослужено време.