Транспортирането на работници от малките населени места става непосилно за работодателите

Две големи шивашки предприятия в Русе преустановиха дейността си само от началото на тази година, а в национален мащаб секторът се е свил с близо 40% през последните две години. Това стана ясно от думите на члена на Управителния съвет на Асоциацията по текстил и кожа Миглена Христова в ефира на предаването „Здравей, България“ по NOVA.

Основните причини за фалитите в града, който доскоро беше сочен за център на текстилната индустрия, са високите цени на горивата и електроенергията, както и острият недостиг на кадри. От бранша предупреждават, че силният икономически натиск може да доведе до затваряне на още фабрики и до ръст на безработицата в региона.

Тежки разходи за ток и транспорт на работници

Въпреки дългогодишните традиции на България в текстилната индустрия, през последните години разходите на производителите са нараснали до нива, които директно принуждават част от предприятията да прекратят работа. Според бизнеса българските цехове вече трудно издържат на ценовия натиск от външните пазари.

„Трябва да се конкурираме с фирми от Азия, Африка и Турция. При тези високи разходи ние не сме конкурентоспособни“, обясни Миглена Христова в студиото на сутрешния блок по NOVA.

Поскъпването на горивата удря пряко шивашките предприятия в Русенско заради спецификата на работния процес. Голяма част от фабриките разчитат на служители от малките населени места в областта, което налага ежедневно организиране на служебен транспорт за извозването им до производствените бази и обратно. Комбинацията от скъпи горива и високи сметки за промишлена електроенергия прави поддържането на големите цехове икономически нерентабилно.

Непосилен внос на кадри и липса на държавна помощ

Затварянето на шивашки предприятия неизбежно води след себе си и вълна от безработица сред хората, заети в сектора, подчерта още представителят на Асоциацията по текстил и кожа. В същото време работещите все още фирми се сблъскват с постоянен глад за квалифицирана работна ръка.

Опитите на работодателите да компенсират липсата на местни шивачи чрез наемане на граждани от трети страни също удрят на камък. По думите на Миглена Христова вносът на работници от чужбина за нуждите на сектора става все по-непосилен за фирмите отново заради високите съпътстващи разходи по процедурите, настаняването и издръжката им.

На фона на задълбочаващата се криза и поредицата от фалити, към момента не съществува нито една целева държавна програма, която да подпомага текстилния и шивашкия бранш у нас, категорична е Христова.