Южнокорейски учени тестваха формулата върху 87 пациенти

Ежедневният прием на комбиниран пробиотик в продължение на половин година намалява ключови кръвни маркери за болестта на Алцхаймер и съхранява пространствената памет при възрастни хора с ранни когнитивни нарушения, съобщават от научното списание Journal of Alzheimer's Disease. Откритието е резултат от 24-седмично клинично изпитване в южнокорейския град Кванджу, ръководено от невролозите Канг-Хо Чой от Националната университетска болница „Чоннам" и Кун Хо Лий от Университета „Чосун" в сътрудничество с Корейския институт за изследване на мозъка в Тегу. Екипът установява, че целенасоченото въздействие върху чревната флора може да послужи като безопасна нелекарствена стратегия за забавяне на дегенеративните процеси в мозъка още преди появата на тежка деменция.

Спад на опасните протеини в кръвта

В проучването се включват първоначално 100 доброволци от мащабната южнокорейска програма за изследване на деменцията в Кванджу, като пълния курс от 24 седмици завършват 87 души с леки проблеми с паметта. Участниците са разделени на случаен принцип в две групи при строг двойно-сляп контрол, при който нито пациентите, нито лекарите знаят кой какво приема. Четиридесет от възрастните хора пият всеки ден специална пробиотична смес на прах с кодовото име „KL-P301" — директно или разтворена във вода — докато останалите 47 получават плацебо. Формулата съдържа три конкретни щама полезни бактерии (Bifidobacterium animalis ssp. lactis, Limosilactobacillus fermentum и Levilactobacillus brevis), които в природата се срещат във ферментирали млечни продукти, кисело зеле, кимчи и квас.

Кръвните изследвания в началото и в края на шестмесечния период показват отчетлива разлика между двете групи. При пациентите, приемали пробиотика, се отчита значителен спад в нивата на специфичния фосфорилиран тау протеин (pTau181) в кръвната плазма. При болестта на Алцхаймер този протеин се нагъва неправилно и образува плътни възли, които буквално задръстват и убиват мозъчните клетки, а повишаването му в кръвта е един от най-ранните сигнали за настъпваща деменция.

Успоредно с това учените следят още два показателя в кръвта, които издават възпаление на нервната тъкан и увреждане на нервните влакна (протеините GFAP и NfL). Докато при хората на пробиотична терапия тези маркери остават напълно стабилни през всичките шест месеца, в плацебо групата те се покачват значително, което бележи тихото напредване на болестта. Според изследователите в групата с пробиотика се наблюдава и по-силно понижение на специфична възпалителна молекула в кръвта, наречена интерлевкин-1 бета.

„Тази находка предполага избирателен противовъзпалителен ефект на многощамовия пробиотик върху конкретни сигнални пътища на имунната система", посочват авторите на изследването в публикацията си в Journal of Alzheimer's Disease.

Запазена ориентация и зрителна памет

Освен биохимичните промени в кръвта, южнокорейският екип проверява реалните умствени способности на участниците чрез серия от невропсихологични тестове. След половин година прием на „KL-P301" доброволците показват видимо подобрение по клиничната скала за оценка на деменцията, водено най-вече от по-добрата работа на паметта.

Най-силен ефект се наблюдава при задачите за зрително-пространствена ориентация. Хората от пробиотичната група се справят значително по-успешно с разчитането на визуална информация, разбирането на пространствени връзки и прерисуването на сложни геометрични фигури по памет. За сравнение, при участниците на плацебо способността за възпроизвеждане на форми се влошава ощутимо за същия период. В общите тестове за речева памет и концентрация не са отчетени съществени разлики между двете групи, но именно пространствената памет се смята от невролозите за един от най-чувствителните индикатори, свързани с натрупването на тау протеини в ранните етапи на Алцхаймер.

„Паралелното намаляване на плазмения тау протеин и запазването на зрително-пространствените умения и визуалната памет дават сходни доказателства, които подкрепят потенциалното участие на връзката между микробиома, имунната система и мозъка в ранните невродегенеративни процеси", заключават в своя труд ръководителите на екипа Канг-Хо Чой, Кун Хо Лий и водещият автор Ън Хюн Со.

Как червата защитават мозъка

Научният проект, финансиран от Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Южна Корея и Университета „Чосун", стъпва върху все по-популярната теория за оста черва — мозък. Когато балансът на бактериите в храносмилателната система е нарушен, чревната стена става по-пропусклива и отключва хронични имунни реакции. Тези възпалителни сигнали пътуват чрез кръвта, отслабват защитната кръвно-мозъчна бариера и ускоряват възпалението и разрушаването на невроните.

„Взети заедно, тези резултати показват, че поддържането или възстановяването на чревния микробен баланс чрез добавяне на пробиотици може да представлява обещаваща стратегия за смекчаване на ранните патологични процеси, свързани с болестта на Алцхаймер, още в предклиничния стадий на заболяването", отбелязват южнокорейските изследователи в заключението на своя труд.

Учените уточняват, че данните все още са предварителни и не доказват директно изчистване на вече образувани плаки и възли в самата мозъчна тъкан. Авторите обръщат внимание и на интересен детайл от методологията — използваната за плацебо хранителна добавка малтодекстрин в някои случаи сама по себе си може да раздразни чревната лигавица, което изисква внимателен анализ в бъдещи опити.

„Макар и предварителни, тези открития оправдават провеждането на по-мащабни и по-продължителни клинични изпитвания, включващи скенери с позитронно-емисионна томография за проследяване на тау и амилоидни протеини, за да се оцени трайността на ефекта и клиничната му значимост. Като цяло резултатите подкрепят по-нататъшното проучване на тази многощамова пробиотична формула като потенциален нелекарствен подход в ранния стадий на болестта на Алцхаймер", обобщават авторите на изследването.