Математикът обясни разминаването между екзитполовете и реалния вот

Сериозното разминаване между прогнозните данни от екзитполовете и окончателните резултати от президентския балотаж се дължи на избиратели, които умишлено са посочили пред социолозите различен вот от реално подадения в секциите. Тази теза изложи математикът и изборен експерт професор Михаил Константинов в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Според неговия анализ значителна част от симпатизантите на ГЕРБ са подкрепили Илияна Йотова на втория тур, но на изхода на избирателните секции са заявявали пред анкетьорите, че са гласували за Андрей Гюров.

Скритият вот и грешката в прогнозите

В изборната вечер на 1 ноември първите данни от екзитполовете на социологическите агенции даваха преднина на Илияна Йотова в рамките на 50,7% до 52,5% срещу 43,4% до 44,6% за Андрей Гюров. При реалното преброяване на бюлетините обаче дистанцията между двамата кандидати се оказа двойно по-голяма и надхвърли 18 процентни пункта.

„Екзитполът в 12 часа даваше почти точния краен резултат - 50 на 40. След това нещо започна да пада. Това е необяснимо, освен ако не си представим какво се е случило. Избирателите, гласували за Йотова, са казали, че гласуват за Гюров. Хората лъжат“, коментира професор Михаил Константинов в ефира на NOVA NEWS.

По негови изчисления това поведение засяга около 10% от избирателите на ГЕРБ. Експертът обясни решението им с острото им отношение към коалицията „Продължаваме промяната - Демократична България“ заради ареста на Бойко Борисов в миналото и свалянето на правителството на Росен Желязков. Въпреки че в тъмната стаичка тези гласоподаватели са предпочели бюлетината за Илияна Йотова, пред анкетьорите пред секциите са посочвали името на опонента ѝ. Математикът уточни, че не влага обвинителен тон в думите си, тъй като гражданите нямат задължение да споделят истината пред социолозите.

Пълна доминация по райони и исторически мащаб

Анализът на териториалното разпределение на гласовете показва категорична преднина за победителите в почти цялата страна. Според представените от професор Михаил Константинов данни от общо 28 избирателни района Илияна Йотова печели в 25, докато Андрей Гюров излиза на първо място единствено в три района - 23-ти и 24-ти многомандатен избирателен район в София, както и в Кърджали. Експертът допълни, че резултатът в Кърджали няма съществена тежест върху общата картина заради ниския брой гласували там.

Ако от крайната сметка се изключат бюлетините с опцията „Не подкрепям никого“, съотношението между двете кандидатпрезидентски двойки достига приблизително 60 към 40 в полза на новоизбрания държавен глава. Математикът определи този резултат като третата най-голяма победа в историята на президентските избори в България след успеха на Георги Първанов през 2006 година и победата на Румен Радев срещу Анастас Герджиков през 2021 година.

Официалните данни на ЦИК и спорът за машините

Централната избирателна комисия обяви официално на 3 ноември с Решение № 441 Илияна Йотова и Кирил Вълчев за избрани за президент и вицепрезидент на Република България. Окончателните данни при 100% обработени протоколи показват, че те получават 1 093 852 действителни гласа, което представлява 57,566% от вота. За двойката Андрей Гюров и Георги Кандев са подадени 750 251 гласа, равняващи се на 39,483%. Разликата между двамата претенденти е точно 343 601 гласа. Квадратчето „Не подкрепям никого“ са отбелязали 56 080 избиратели, или 2,951% от гласувалите. Общо до урните на 1 ноември са отишли 1 902 933 души от всички 6 584 025 граждани с право на глас, с което избирателната активност на втория тур достигна 28,67%.

В рамките на телевизионното си участие професор Михаил Константинов коментира и идеите за връщане на машинното гласуване на предстоящите местни избори. Той се обяви категорично против подобна стъпка заради високата сложност на местния вот, при който в редица населени места гражданите гласуват едновременно за няколко различни вида избори.

„На местни избори да се гласува с машини е доста голяма дивотия“, заключи изборният експерт.