Високите цени и геополитиката определят посоката на гласуването в неделя

Кандидатпрезидентската двойка Йотова – Вълчев печели категорично първия тур на предстоящите в неделя избори за държавен глава с подкрепа от 47,3%, но ниската прогнозна избирателна активност от около 39% прави балотажа неизбежен. Това заяви социологът от агенция „Маркет ЛИНКС“ Добромир Живков в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV. Представените от него данни три дни преди края на предизборната кампания са от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“ сред 1006 пълнолетни граждани в периода от 13 до 19 октомври 2026 година чрез пряко лично интервю и онлайн анкета.

На второ място в надпреварата за седмия президент на България се нареждат Гюров и Кандев с 30,6% от гласовете, а третата позиция заемат Костадинов и Волгин с 10,3%. След водещите три тандема остават двойките Михайлов – Матеева с 4,3%, Василев – Манов с 2,8% и Христанов – Черкезова с 2,3%, докато всички останали претенденти събират под 1% подкрепа. Според изследователите в тези числа е калкулиран и очакваният вот от чужбина, където също се прогнозира по-слабо участие пред урните.

„Сблъсък на различни тенденции. Изглежда, че най-голямото предизвикателство ще бъде не да се прогнозира кой ще бъде победителят на първи тур на президентските избори - това е ясно, а каква ще бъде избирателната активност“, коментира Добромир Живков в ефира на bTV. Той поясни, че проучването е приключило в понеделник на обяд и в оставащите дни до вота са възможни колебания от 2 до 3 процентни пункта нагоре или надолу, тъй като между 15% и 20% от българските граждани решават кого да подкрепят буквално в последните два дни. Макар през септември суровите нагласи да са показвали 46% готовност за гласуване, социологът припомни, че в ситуация на анкета хората често декларират по-висока активност от реалната и тепърва в неделя ще стане ясно дали броят на гласувалите ще премине границата от два милиона и половина души.

Пъстри електорати и разочаровани русофили

Анализът на демографските и партийните профили разкрива отчетливи специфики при водещите претенденти. Около 75% от хората, заставащи зад фаворитите Йотова и Вълчев, са гласували за управляващата формация „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април, но останалите 25% включват разнородни групи и немалък дял новопривлечени граждани, които не са пуснали бюлетина на предходния вот. Още по-сложна е картината при основните им опоненти на второто място.

„При Гюров и Кандев нещата изглеждат дори още по-шарени, защото при тях има участие и на избиратели на ГЕРБ, и на избиратели на ДПС, както и на такива, които не са гласували. Но ядрото, трябва да кажем, естествено, е „Продължаваме промяната – Демократична България“, посочи Добромир Живков пред водещите на сутрешния блок.

Интересна динамика се наблюдава и при класираните на трето място Костадинов и Волгин, чийто резултат от 10,3% надхвърля повече от два пъти настоящата партийна тежест на „Възраждане“, оценявана на малко над 4%. Според социолога двамата кандидати черпят сериозен мажоритарен резерв от разочарованите русофили, които са очаквали по-категорична позиция от страна на Румен Радев по отношение на Русия.

Тревогата в Черно море и геополитическият разлом

Макар след пика на избирателната активност през април общият тонус на гласоподавателите да е спаднал, външните заплахи действат като катализатор за политизиране на обществото. Усещането, че държавата не се развива в правилната посока, традиционно демобилизира част от хората, но ескалацията на напрежението и атаките в Черно море карат почти всеки гражданин да заеме позиция. Това може да тласне активността леко нагоре спрямо нивата от ноември 2021 година, когато до урните отидоха 40% от имащите право на глас.

Данните на „Маркет ЛИНКС“ отчитат сериозна обществена тревожност за националната сигурност. Точно 68% от анкетираните определят атаките в Черно море като значима и реална заплаха за страната, едва 15% смятат темата за преекспонирана, а 17% остават неутрални. По въпроса кой стои зад агресивните действия 43% от българите посочват Русия, 28% са на мнение, че атаките са инициирани от самата Украйна, а 29% не могат да преценят. В този контекст Добромир Живков обърна внимание на закъснялата институционална реакция в София.

„България последна дава ясен отговор. Виждаме, че европейските институции го дадоха вече достатъчно ясно. Дадоха го и разузнавателните служби на наши партньори“, отбеляза социологът в студиото на bTV.

Ерозия на управлението и обрат на второто място

Ако в тази неделя се провеждаха извънредни парламентарни избори, „Прогресивна България“ би запазила първото си място със сериозна преднина, но формацията губи още между 2 и 3 пункта подкрепа. Така за пореден месец от началото на мандата на кабинета електоралният резултат на управляващите върви надолу по всички измервани показатели. Отстъплението им води до символично разместване в опозицията, където ГЕРБ отстъпва втората позиция.

Подобно на тандема Костадинов – Волгин, „Продължаваме промяната“ постепенно започва да привлича разочаровани избиратели, отпадащи от „Прогресивна България“, и излиза на второ място с 10,2% подкрепа. Веднага след тях с минимална разлика се нарежда ГЕРБ с 9,6%, като социологът уточни, че дистанцията е толкова малка, че при реален вот позициите им лесно могат да се разменят. „Демократична България“ събира около 7%, а след нея остават „Възраждане“ и ДПС.

Срив на доверието в институциите и ценовият натиск

Електоралните размествания са пряко отражение на растящото разочарование от работата на основните държавни институции, доминирани от мнозинството на „Прогресивна България“. През октомври правителството вече регистрира отрицателен баланс с 41% недоверие срещу 36% доверие, след като само месец по-рано показателите са били 40% на 39%. Нетният рейтинг на кабинета се е свил с около 4 процентни пункта, макар низходящият тренд да показва признаци на достигане до плато. Още по-тежка е девалвацията при Народното събрание – едва 18% от българите декларират доверие в парламента, докато недоверието скача от 58% през септември до 64% през октомври.

При индивидуалните рейтинги на политическите фигури Румен Радев вече е с практически изравнени нива на одобрение и неодобрение. Асен Василев бележи ръст в доверието благодарение на по-активните си критики към властта, които мобилизират симпатизантите му. Въпреки високите нива на отрицателна оценка, Костадин Костадинов също подобрява позициите си до 16% доверие срещу 70% недоверие. Бойко Борисов остава трайно под 15-процентната бариера с 12% доверие и 79% недоверие. След него се подреждат съпредседателите на „Демократична България“ Ивайло Мирчев (11% доверие срещу 64% недоверие) и Божидар Божанов (10% доверие срещу 64% недоверие), председателят на ДСБ Радан Кънев (в стенограмата посочен като г-н Канев) с 8% одобрение срещу 58% неодобрение, а на последно място традиционно остава Делян Пеевски с 6% доверие и 91% недоверие.

Според социолога основната причина за този институционален срив не е външнополитическа, а чисто битова и икономическа, макар геополитическото разделение все по-силно да влияе върху кампанията.

„Цените притесняват хората. Икономически са причините в много голяма степен. Това е водещото, но заплахите започват да се превръщат в един много постоянен фон на напрежение в обществото, който също, естествено, започва да формира нагласите. И ще определи в немалка степен, според мен, и посоката на вота, защото геополитическото разделение започва да си казва думата в тази кампания“, обобщи Добромир Живков.