МВР отчита десетки сигнали за търговия с вот преди вота

Гласове на президентски избори нито се купуват, нито се продават, въпреки официалната статистика на полицията за десетки сигнали за нарушения в страната. Това заяви директорът на „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан“ и бивш член на Централната избирателна комисия професор Михаил Константинов в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио „Фокус“ с водещ Цоня Събчева. Повод за коментара му са данните на Министерството на вътрешните работи към 13 октомври за получени 34 сигнала за нарушения на изборното законодателство, от които 31 са за търговия с вот.

Полицейски акции срещу съмненията на експертите

От 28 септември насам полицията провежда специализирани операции в цялата страна срещу престъпленията, свързани с политическите права на гражданите. До 13 октомври органите на реда са извършили 119 акции и са съставили 373 предупредителни протокола. Образувани са общо четири досъдебни производства — едно бързо и три по общия ред.

Въпреки тези данни на вътрешното ведомство, математикът и изборен експерт е категоричен, че подобна практика при избор на държавен глава липсва напълно в българската действителност.

„Личният ми опит през последните 35-36 години в областта на изборите показва, че на президентски избори гласове не се купуват, съответно не се продават“, заяви професор Михаил Константинов в ефира на Радио „Фокус“.

Според него търговията с влияние има строго определена логика и тя не се вписва в спецификата на президентската надпревара. Експертът обясни, че малко повече гласове се купуват и продават на парламентарни избори, и то когато се избира български, а не европейски парламент. Най-масово това явление се наблюдава при местния вот, където всеки глас носи пряка и конкретна полза.

„Ще ми е интересно да видя човек, който купува и продава гласове за президентски избори“, коментира гостът в студиото и допълни, че няма хора, които да хвърлят средства за подобно нещо, тъй като при този вид избори просто липсва практически смисъл.

Загубата на доверие и капанът с дългата бюлетина

Освен темата за контролирания вот, сериозен проблем пред страната остава и сривът на общественото доверие в самия изборен процес. Според бившия член на Централната избирателна комисия обществото постепенно е изпаднало в състояние, в което никой не вярва на официалните резултати. Това се случва въпреки огромния брой наблюдатели и факта, че самите избирателни комисии са съставени от представители на политическите партии.

„Виждаме в някои буквално минимален брой случаи, когато примерно някой написва преференция и така нататък. На това му се дава изключително внимание, а се споделя и всички са убедени, че изборите се фалшифицират – нищо подобно“, каза професор Михаил Константинов пред водещата Цоня Събчева.

Допълнително напрежение около организацията на вота внасят и техническите въпроси около машинното гласуване. Според бившия председател на Централната избирателна комисия Александър Андреев институцията се е забавила с подготовката на устройствата и в изборния ден се очакват проблеми. Професор Михаил Константинов потвърди тези опасения и предупреди, че макар президентските избори да са сравнително прости като процедура заради липсата на преференции, избирателите ще се сблъскат с друго сериозно препятствие пред екраните.

„Сега изборът е само един и няма преференции, но ще ви кажа какво ще затрудни хората – това, че има 28 участника в електронната бюлетина. И там вече, когато хората трябва да превъртат страниците, ще има проблем“, предупреди експертът в радиоефира.

Той изрази още по-голяма тревога за организацията на местните избори през следващата година, когато в някои секции гражданите ще трябва да направят пет отделни избора едновременно. На фона на сегашните затруднения при елементарна процедура, предстоящият местен вот очертава сериозни организационни изпитания.

Урокът от първите свободни избори през 1991 година

В разговора в студиото на предаването „България, Европа и светът на фокус“ професор Михаил Константинов припомни и важна историческа годишнина. На 13 октомври се навършват точно 35 години от изборите за 36-ото Обикновено народно събрание, проведени през 1991 година. По думите му това са били първите наистина свободни и честни избори в страната след близо 57 години прекъсване.

Тогавашният вот поставя редица рекорди, които днес звучат почти невероятно. В надпреварата участват 38 партии и коалиции, като най-малката формация получава едва пет гласа в цялата страна.

„Очевидно това е председателят на партията, жена му и съседът. Не знам кой друг“, пошегува се в ефир математикът.

Истинският контраст със съвремието обаче е в отношението на гражданите и качеството на процеса. През октомври 1991 година избирателната активност достига забележителните 84%, а делът на недействителните бюлетини е едва 2,7%, което отговаря напълно на европейските норми.

„Това бяха наистина феноменални избори – те просто трябва да се изучават. Ние просто всичко забравяме. Така че моя мечта в момента е да се върнем към високите стандарти“, обобщи професор Михаил Константинов.