Половината чужденци идват от Узбекистан и Киргизстан за работа в туризма

Над 13 000 разрешения за сезонна работа до 90 дни са издадени на граждани от трети държави от началото на годината до 10 юли, съобщават от NOVA в рубриката си „Числата на седмицата“, като се позовават на данни от Агенцията по заетостта, обработени от Българската стопанска камара. На прага на новия зимен туристически сезон 2026/2027 година българският бизнес отново търси пожарно персонал зад граница, за да запълни острите липси в хотелите, ресторантите, строителството и земеделието.

Вносът на работна ръка от страни извън Европейския съюз вече не е временно изключение, а трайна тенденция за родната икономика. Темата обаче повдига и сериозни икономически въпроси на фона на процесите в Европа - доколко наемането на нископлатени кадри от трети страни помага на бизнеса да оцелее и дали не задържа изкуствено ниски доходите, които местните служители иначе биха могли да си извоюват.

По данни на Агенцията по заетостта през цялата 2025 година у нас са издадени общо малко над 49 000 разрешения за достъп до пазара на труда. От тях 19 000 са били конкретно за краткосрочна сезонна заетост до три месеца. Експертите уточняват, че броят на издадените документи отразява само одобрените кандидати, но не означава автоматично, че всички тези хора реално са пристигнали в страната и са започнали работа.

Морските и планинските курорти водят класацията

Регионалното разпределение на чуждестранните сезонни кадри следва пряко картата на българския туризъм. Изчисленията на Института за пазарна икономика на база официалната статистика на Агенцията по заетостта за 2025 година показват, че абсолютен лидер е област Бургас с над 8000 издадени сезонни разрешения. На второ място се нарежда област Варна с над 3000 документа, следвана от област Пазарджик с около 1500 разрешения, чийто основен двигател е спа курортът Велинград. В челната класация влизат още морската област Добрич, както и София и област Благоевград, които отчитат по малко над 1000 разрешителни.

Професионалният профил на наеманите чужденци е концентриран почти изцяло в хотелиерството и ресторантьорството. Една пета от всички издадени документи са за работа в кухня. Над 2000 души са одобрени за общи работници, а по над 1600 разрешения са дадени за земеделски работници и камериери. Следват позициите за сервитьори, чистачи и работници в ресторанти с по над 1000 разрешения. По-малък е делът на помощник-готвачите и миячите на съдове, а списъкът с най-търсените кадри се допълва от главните готвачи и пиколата.

Географският произход на тези трудови мигранти е силно съсредоточен в Азия, Източна Европа и Близкия изток. Анализът на Института за пазарна икономика показва, че през миналата година са издадени общо 145 разрешения за сезонни работници от всички останали части на света. Почти половината от сезонните служители у нас пристигат от две бивши съветски републики - Узбекистан и Киргизстан. Веднага след тях по брой се нареждат гражданите на Турция, Бангладеш, Непал и Молдова, въпреки че в списъка на одобрените фигурират представители на общо 55 държави.

Непалци и индонезийци спасяват сезона в Банско

Едно от местата, където чуждестранното присъствие се усеща най-силно малко повече от месец преди старта на ски сезона, е Банско. Планинският курорт отдавна е свикнал с чужденците покрай вълната от дигитални номади, промените по време на пандемията и настаняването на бежанци след началото на войната в Украйна. Сега обаче ежегодният недостиг на кадри и внезапно напускащите готвачи, сервитьори и рецепционисти принуждават местните предприемачи масово да наемат младежи от Непал, Индонезия, Виетнам, Индия и Узбекистан.

Първоначално практиката е въведена от големите петзвездни хотели, които се нуждаят от огромен щат, но днес на работници от Азия разчитат дори малките семейни хотели и ресторантите в центъра на града. Основната причина за интереса към България е разликата в стандарта на живот. В Индонезия например масовите заплати са около 200 евро, а най-високите възнаграждения рядко надхвърлят 500 евро, което прави дори минималната работна заплата у нас привлекателна за хората от региона.

Сред новите служители в курорта е Тристи от Непал, която преди да стигне до Пирин, прекарва няколко години на работа в Обединените арабски емирства.

"Решихме и заминахме от Непал за Дубай. Там работихме няколко години и тогава си казахме: „Добре, достатъчно. Нека опитаме нещо ново, да отидем някъде, където не е толкова познато, на някое ново място, в нова държава“. Видяхме много места, но избрахме Банско. Намерихме си работа, пристигнахме и ето ни сега. Работим в хотел", разказва Тристи в ефира на предаването „Здравей, България“ по NOVA.

Непалката обяснява, че възнаграждението в българския курорт ѝ позволява да заделя средства, стига да внимава с разходите си.

"Взимам някъде около 700, понякога и малко повече, ако получа бакшиши, но със сигурност тук мога да спестявам, ако не харча много пари, разбира се. По принцип парите са добри, ако ги сравнявам с Непал, но ако трябва да ги сравня с Дубай, нещата са горе-долу равни. Няма голяма разлика в равнището", допълва чуждестранната служителка.

Културната адаптация и опитът от Турция

Тристи има подписан договор за работа в България за още две години. Най-голямото предизвикателство пред нея и колегите ѝ остава езиковата бариера и сблъсъкът с различния манталитет.

"Малко ни е трудно, разбира се, защото мястото е ново. Хората са различни и с различно мислене. Ние идваме от различна култура, не сме свикнали все още напълно. Но ми харесва. Най-важното нещо е да започнем да разбираме. Сега знам само някои думи, като „Добро утро“. Нещо такова. Знам тези думи, защото това е работата ми. Трябва да поздравявам гостите. Добро утро. Добър вечер", споделя жената.

Освен краткосрочните сезонни работници, които се настаняват предимно в къщи за гости и апартхотели в Банско и съседния Разлог, в региона вече се оформя и трайна общност от чужденци. Хотели, които са силно ориентирани към турския туристически пазар, привличат множество служители от южната ни съседка, голяма част от които се установяват да живеят постоянно в курорта.

"Те са се преместили, имат си приятели, свой живот. Дори бих казала, че подобриха обслужването като цяло. Всяка нация има свой манталитет, начин на обслужване, сервиз като цяло. Колегите от Турция се отличават специално. Всички знаем какво е турското гостоприемство в Турция. Голяма част от него пренесоха и при нас, което спомогна", коментира мениджър на хотел в курорта, цитирана от NOVA.

Местните жители в Банско и Разлог вече приемат присъствието на чуждестранните работници като нормална част от ежедневието, а като основна причина за оголването на родния пазар на труда посочват липсата на желание сред младите българи да се хващат на сезонна работа в сектора.