Частните фондове са прибрали 150 милиона евро такси

Осигурените в частни универсални пенсионни фондове ще продължат да губят пари и след въвеждането на новата мултифондова система от 1 януари 2027 година, тъй като отрицателната реална доходност и високите такси стопяват покупателната способност на вноските им. Това заяви докторът по икономика и бивш член на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Христов в интервю за вестник Труд. По думите му само за изминалата 2025 година гражданите са платили 150 милиона евро такси на пенсионните дружества, което е отнело десет процента от направените вноски, а в резултат на това хората с две пенсии реално получават по-малко средства, отколкото ако се осигуряват единствено в държавното обществено осигуряване.

Илюзията за допълнителна пенсия и отрицателната доходност

Според икономиста твърдението, че частните фондове допълват държавната пенсия, е пълна заблуда още от самото им създаване през 2002 година. Финансовият експерт подчертава, че вноската за универсалните пенсионни фондове не е допълнителна, а се отчислява директно от задължителната осигурителна вноска за Националния осигурителен институт, което автоматично води до намаляване на основната държавна пенсия.

"Плащанията, защото не всяко плащане от пенсионен фонд е пенсия, от пенсионни фондове намаляват пенсиите на ималите неблагоразумието да внасят пари в тях. Осигуряването в пенсионни фондове не е и никога не е било допълнително. То е заченато като частична приватизация за държавното осигуряване", коментира Любомир Христов, цитиран от вестник Труд.

Данните от неговия анализ показват, че за целия период на съществуване на универсалните пенсионни фондове от 2002 година до края на 2025 година средногодишната реална доходност по партидите на всички осигурени е отрицателна и възлиза на минус 1,8 процента. Това означава, че инфлацията системно изяжда спестяванията на гражданите, а Комисията за финансов надзор не публикува официално тези реални стойности след приспадане на инфлацията.

Макар периодът между 2022 и 2025 година да е бил изключително благоприятен за световните финансови пазари и да е донесъл положителна реална доходност от 2,3 процента годишно, тя само частично компенсира натрупаните предишни загуби. За последните седем години до 31 декември 2025 година реалната доходност остава минус 4,4 процента годишно, а в десетгодишен хоризонт е минус 2,4 процента.

"Отрицателната реална доходност по партиди в универсалните пенсионни фондове превръща осигурените в ощетени", категоричен е бившият изпълнителен директор на Централния депозитар.

Надценка от 1800 процента при таксите за управление

Като основна причина за топенето на средствата икономистът посочва непрофесионалното управление на портфейлите и неоправдано високите такси, заложени в Кодекса за социално осигуряване. Според него претенциите на дружествата за активно управление са без покритие, тъй като на практика те управляват парите пасивно, следвайки елементарен еталонен портфейл от 35 процента акции на големи европейски компании и 65 процента десетгодишни европейски държавни облигации.

Всеки индивидуален инвеститор на пазара може да постигне същата пазарна доходност срещу инвестиционна такса от едва 0,07 процента, докато българските граждани плащат на пенсионните дружества комбинирана такса от 1,3 процента годишно, което е 18 пъти повече.

"Говори се за 140 процента търговски надценки на храни. Какво ще кажете за 1800 процента надценка на инвестиционни такси, платени на пенсионните дружества?", пита риторично Любомир Христов.

Той допълва, че приетите законови промени предвиждат плавно намаляване на първоначалната такса върху всяка вноска и на годишната такса върху нетните активи едва до 2036 година, но едновременно с това въвеждат трети вид удръжка върху генерирания доход от управлението на спестяванията, която ще расте. Като еталон за ефективност експертът дава за пример държавно управлявания пенсионен фонд в Швеция, който отчита най-висока доходност в Европа при годишна такса от 0,17 процента, определяйки всяка удръжка над това ниво като прекомерна.

Рисковете на новите мултифондове от 2027 година

От 1 януари 2027 година всяко пенсионно дружество у нас ще раздели средствата за втора пенсия в три подфонда според допустимия таван за инвестиции в рискови активи: динамичен с до 90 процента риск, балансиран с до 55 процента и консервативен с до 25 процента. Гражданите имат срок до 30 ноември 2026 година сами да изберат подфонд след консултация с дружеството си, а ако не го направят, до 15 декември ще бъдат разпределени служебно според възрастта си. Хората под 50 години влизат автоматично в динамичен портфейл, тези между 50 и 63 години се насочват към балансиран, а лицата, на които им остават три или по-малко години до пенсиониране, задължително отиват в консервативен подфонд.

Любомир Христов критикува липсата на предварителни ретроспективни симулации от страна на дружествата и посочва собствените си изчисления по въпроса какво би се случило, ако мултифондовете действаха от 2004 година насам. Според неговия модел днес осигурените щяха да разполагат с още по-малко пари по партидите си, тъй като в дълги периоди от време, като например двадесетгодишния цикъл между 1997 и 2016 година, акциите носят по-ниска доходност от облигациите.

Дори след 16 години, когато през 2042 година ще се пенсионират първите мъже с пълен четиридесетгодишен осигурителен стаж във втория стълб, двете пенсии сумарно отново ще бъдат по-малко от една цяла държавна пенсия. За да се изравнят сумите, доходността по личните партиди трябва да бъде два пъти по-висока от темпа на растеж на средния осигурителен доход в страната.

"Това може да постигне само добрата фея. Вярващите във феи могат да се надяват на по-високи пенсии от универсалните пенсионни фондове", заявява икономистът, цитиран от вестник Труд. Единственото изключение са хората, осигурявали се през целия си трудов път върху минималния осигурителен доход, чиято държавна пенсия се приравнява към минималната за страната, но те пък не достигат прага за пожизнена втора пенсия, а получават парите си разсрочено.

Орязване на сумите и сравнение с еврозоната

Независимо от пазарните резултати, промените в Кодекса за социално осигуряване директно намаляват абсолютния размер на отпусканите след 1 януари 2027 година пенсии от универсалните фондове при една и съща натрупана сума по партидата. Това се дължи на премахването на техническия лихвен процент и въвеждането на нови таблици за смъртност, които залагат по-голяма очаквана продължителност на живота след 65-годишна възраст спрямо общия стандарт за населението у нас.

На практика първоначалната пенсия ще се изчислява чрез просто деление на натрупаната сума на броя очаквани месеци живот, все едно парите са държани под дюшека. В същото време дружеството продължава да инвестира тези средства, като само половината от постигнатата доходност отива за годишна актуализация на пенсията, а другата половина се задържа за такси и резерви.

"Да спестяваш за пенсия в универсален пенсионен фонд е като да се опитваш да носиш вода в сито. Единствено рентиерите от пенсионните дружества имат полза от частните пенсионни фондове, защото извличат доход, паразитирайки върху вноските на хората", обобщава Любомир Христов.

Той отхвърля и твърденията, че държавните разходи за пенсии в България са прекалено високи, като се позовава на данните на Евростат и на степента на адекватност на доходите. През 2025 година българската държавна пенсия е замествала едва 46 процента от предпенсионния трудов доход при средно ниво от 60 процента за Европейския съюз и при заложени 55 процента още през 1989 година по тогавашния закон от 1957 година. По отношение на публичните финанси страните от еврозоната разходват средно 13 процента от брутния си вътрешен продукт за пенсии през 2024 година, докато в България делът е 9,6 процента, като според дългосрочните прогнози на Националния осигурителен институт този разход у нас ще остане под средноевропейските нива дори до 2070 година.