Инфлацията изяжда реалната доходност на спестяванията ни

От 1 септември до 30 ноември 2026 година българските граждани ще могат сами да изберат в какъв подфонд да отиват парите им за втора пенсия, преди да бъдат разпределени служебно, съобщават от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Историческата реформа, приета с промени в Кодекса за социално осигуряване, въвежда задължителен мултифондов модел в България от 1 януари 2027 година. Новата система ще засегне спестяванията на над 4 милиона осигурени лица, като разпредели парите им в три направления според възрастта – динамичен, балансиран и консервативен фонд.

Рискове и служебно нагласяне според възрастта

Новият модел предвижда работещите до 50-годишна възраст автоматично да бъдат зачислявани в динамичния подфонд. При него се разрешава до 90% от парите да бъдат инвестирани в по-рискови активи като акции, с цел постигане на по-висока доходност. Гражданите между 50 години и 3 години преди пенсия отиват в балансиран фонд (до 55% рискови активи), а в навечерието на пенсионирането сумите се прехвърлят в консервативен модел.

Не всички млади хора обаче са готови да поемат пазарни рискове.

"Ток, вода, сметки - това е", пресмята 24-годишният доставчик Христо Желязков, който споделя, че предпочита парите му да отиват в по-защитен, балансиран фонд, за да има сигурност за старини.

Националният съвет за тристранно сътрудничество вече стана арена на остри сблъсъци по темата. Синдикатите алармират, че прекомерното инвестиране на парите на младите хора в акции ги излага на директен удар от евентуални глобални финансови кризи.

Инфлацията топи реалната доходност на парите ни

Общите активи във втория стълб на пенсионната система у нас надхвърлят 15,9 милиарда евро. Разчетите на частните фондове показват, че при средна заплата от 1 370 евро и 40 години стаж, прогнозираната пенсия от втория стълб може да достигне 730 евро при заложена 5% доходност. Комисията за финансов надзор (КФН) дори прогнозира сериозен ръст на плащанията при новата система.

Икономистите обаче остават умерени скептици за реалния ефект върху по-възрастните работещи.

"Ако един човек е на 50-55 години и очаква скоро своето пенсиониране, дори в момента да промени рисковия си профил от умерен и консервативен на агресивен, надали ще получи някакво сериозно увеличение на пенсията", коментира Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика.

Големият скрит враг на спестяванията остава натрупаната инфлация. По официални изчисления за последния 5-годишен период тя е изяла около 35% от покупателната способност на парите, което на практика обезценява номиналната доходност на фондовете.

Скритите капани на мащабната реформа

Сериозна загриженост будят и някои пропуснати в публичното пространство детайли от новите текстове в закона. Анализите сочат, че съществува реален риск втората пенсия да бъде замразена доживот, тъй като липсва законов механизъм, който да гарантира нейната задължителна последваща индексация.

Като компенсация законодателят разшири инвестиционния хоризонт на дружествата. Те вече ще могат да влагат средства в суровини като злато и сребро, както и в големи вътрешни инфраструктурни проекти. Това може да даде тласък на българската икономика, но добавя изцяло нов клас риск за портфейлите.

Паралелно с пенсионния прозорец, от 1 юли 2026 година държавните пенсии у нас се увеличават с 7,8% по швейцарското правило. Минималната пожизнена втора пенсия също се повишава, като се обвързва с 10% от минималната работна заплата, което при сегашните нива от 620 евро осигурява праг от близо 62 евро.