Негласувалите на първия тур решават изхода от президентския балотаж

Крайният изход от президентския балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров зависи от способността на двамата кандидати да привлекат негласувалите на първия тур граждани, а не толкова от твърдите им ядра. Това заяви политологът професор Росен Стоянов в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Според неговия анализ евентуално поражение на действащия държавен глава ще доведе до преки политически последици за министър-председателя Румен Радев и управляващата партия „Прогресивна България“.

Предизборните щабове трябва да насочат усилията си към мобилизация на пасивните избиратели, вместо да разчитат само на получената до момента подкрепа. Според политолога за привличането на допълнителни гласове преди втория тур са необходими активни преговори между партийните лидери.

„Простото обръщение към свободните граждани няма да е достатъчно този път“, подчерта професор Росен Стоянов в ефира на телевизията.

Колебанията във властта и казусът с НСО

Липсата на навременна реакция от страна на управляващите по редица спорни теми по време на кампанията е поставила Илияна Йотова в неблагоприятна позиция. Като основни примери за това политологът посочи парламентарните изслушвания и напрежението около началника на Националната служба за охрана (НСО). По думите му предпазливата позиция на премиера Румен Радев относно оставката на ръководителя на службата също е била политически неудачна.

Първоначалната дистанция на министър-председателя от предизборната кампания може да се обясни както с предварителната увереност в победата на Илияна Йотова според социологическите прогнози, така и с възможни различия помежду им. След публично заявената подкрепа обаче управляващата формация неизбежно ще понесе част от политическата отговорност при неблагоприятен резултат в неделя, смята анализаторът.

Разликата между високия резултат на „Прогресивна България“ на парламентарните избори през пролетта и гласовете за Илияна Йотова на първия тур от президентския вот показва, че управляващата партия все още не разполага с устойчив електорат.

„Трябват поне два-три избора, за да говорим за установяване на системно гласуващи за един или друг политически субект“, обясни професор Росен Стоянов.

Заплаха от протести и напрежение около бюджета

Евентуална победа на Андрей Гюров на балотажа може да засили политическия натиск върху правителството на Румен Радев. Според политолога подобен развой крие риск от внасяне на нови вотове на недоверие в парламента и вълна от обществени протести. Допълнителен повод за социално недоволство може да стане и проектобюджетът за 2027 година, ако част от заложените в него финансови мерки не се приемат добре от гражданите.

Решаваща роля за крайния резултат на балотажа могат да изиграят симпатизантите на ГЕРБ и ДПС. В оставащите дни до гласуването предстои да стане ясно дали партийните лидери ще потърсят конкретни договорености за подкрепа на един от двамата претенденти.

Решения в последния момент и умора от избори

Предстоящият телевизионен дебат между кандидатите има потенциал да наклони везните сред колебаещите се избиратели, но непредвидени събития в последните часове на кампанията също могат да преобърнат нагласите.

„Обикновено в последните два-три дни немалък процент избиратели решават дали и за кого да гласуват“, посочи политологът.

Ниската избирателна активност на първия тур се дължи на натрупаното недоверие към държавните институции, разочарованието от политическите партии, липсата на убедително лидерство и умората от поредицата избори през последните години.

„Българите, колкото и странно да прозвучи на мнозина, все по-добре се оправят без държавата“, заключи професор Росен Стоянов в студиото на NOVA NEWS.