Нефтените пазари прегряват след сигнал за атака срещу Иран
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Петролът Брент скочи към 116 долара за барел
Цената на суровия петрол на международните пазари се повиши рязко тази сутрин след разкрития, че Съединените американски щати подготвят нова военна кампания срещу Иран веднага след междинните избори за Конгрес следващата седмица, съобщават от Bloomberg. Глобалният бенчмарк Брент поскъпна към 116 долара за барел и прекъсна двудневния си спад, докато американският лек суров петрол WTI премина границата от 101 долара за барел на фона на политическата несигурност след парламентарните избори в Израел и продължаващите атаки срещу енергийната инфраструктура в Персийския залив.
Подготовка за удари след изборите в САЩ
Ръстът на котировките идва след публикация на американското издание The Wall Street Journal, което се позовава на неназовани дипломатически и военни източници. Според информацията Вашингтон вече е уведомил няколко държави от Персийския залив да се подготвят за кратка, но интензивна военна кампания срещу Техеран. Американският президент Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение за ударите, но клони към мащабна военна операция след провеждането на междинните избори в САЩ на 3 ноември, сочат данните на вестника.
В подкрепа на този сценарий Вашингтон вече изпрати допълнителни военни сили към Персийския залив, включително трета самолетоносачна ударна група. Самият Доналд Тръмп загатна за възобновяване на бойните действия през изминалия уикенд. В ефира на телевизия Fox News американският държавен глава заяви, че "наближава моментът за вземане на решение" дали с Техеран ще бъде постигнато дипломатическо споразумение, или ще последва нова военна атака.
Цената на сорта Брент почти се удвои от началото на тази година, след като военният конфликт, започнал през февруари с първоначалната съвместна атака на Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху срещу Иран, наруши сериозно глобалните енергийни потоци. Анализатори от Bank of America вече предупредиха през тази седмица, че при реално подновяване на взаимните удари в региона котировките могат бързо да достигнат нива около 120 долара за барел.
"Пазарът калкулира по-голяма вероятност от повторна ескалация", коментира Уорън Патерсън, ръководител на стратегията за суровините в банковата група ING Groep NV, цитиран от Bloomberg. "Цените на петрола остават чувствителни към събитията в Персийския залив – и по-конкретно към това какви действия, ако изобщо има такива, може да предприемат САЩ след междинните избори."
Политически блокаж в Израел и спад за републиканците
Търговците на суровини следят с повишено внимание и резултатите от оспорваните парламентарни избори в Израел, които могат да променят баланса на силите в близкоизточния конфликт. Два от основните екзитпола в страната показват пълно равенство между блока на опозиционния лидер Гади Айзенкот и коалицията на действащия министър-председател Бенямин Нетаняху, докато трето социологическо проучване дава само минимална преднина на премиера.
Липсата на категорично парламентарно мнозинство за който и да е от двамата претенденти създава сериозен риск нито един политически лагер да не успее да състави стабилна управляваща коалиция. Подобен блокаж може да тласне Израел към нови предсрочни избори. По време на предизборната си кампания Гади Айзенкот се позиционира като по-умерена алтернатива на Бенямин Нетаняху при запазване на твърдия курс по въпросите на националната сигурност. По отношение на Техеран опозиционният лидер посочи, че иранската ядрена програма трябва да бъде ограничена – при необходимост и с военни средства – но подчерта, че смяната на режима в Ислямската република "не е постижима цел".
Тъй като официалното финализиране на състава на ново израелско правителство ще отнеме дни или седмици, Бенямин Нетаняху ще остане на премиерския пост поне в краткосрочен план. Това му дава оперативна възможност да се присъедини към Доналд Тръмп при евентуална нова военна кампания през ноември. Въпреки това политическата нестабилност в Тел Авив и социологическите проучвания в САЩ, които отчитат спад в подкрепата за Републиканската партия преди вота на 3 ноември, внасят допълнително напрежение на борсите.
Съществува "напълно реална възможност президентът Тръмп да загуби своя готов партньор за война в Иран – Бенямин Нетаняху", коментира Робърт Яугър, директор на отдела за енергийни фючърси в Mizuho Securities USA LLC, цитиран от Bloomberg. "Гласуването в Израел може да се разглежда като предвестник на това, което да очакваме от междинните избори в САЩ."
Пожар край Рас Танура и заплахи в Ормузкия проток
Отвъд политическите маневри, физическите рискове за доставките на суров петрол от Близкия изток остават критични. Енергийната инфраструктура на Саудитска Арабия е подложена на системни въздушни атаки от страна на подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути. Рано във вторник сутринта избухна пожар в непосредствена близост до Рас Танура – най-големия терминал за износ на петрол в саудитското кралство. Огънят е бил овладян от аварийните екипи, но точният мащаб на потенциалните материални щети по съоръженията все още се изяснява.
Паралелно с това иранските морски власти, които контролират корабоплаването в зоната на Персийския залив, заплашиха да предприемат правни действия срещу плавателни съдове, собственост на компанията Sinokor. Техеран обвинява най-големия собственик на петролни танкери в света в системни нарушения на навигационните правила през последните три месеца. Корабите на компанията са превозили милиони барели суров петрол през последните седмици през стратегическия Ормузки проток – тесния морски коридор, който свързва производителите от Персийския залив със световните пазари.
Натиск в посока поскъпване на суровината оказват и данните за реалните стокови наличности в Северна Америка. Според вътрешен документ на Американския петролен институт (API), цитиран от Bloomberg, запасите от суров петрол в САЩ са се свили с 2 милиона барела през изминалата седмица. Официалната правителствена статистика на Вашингтон се очаква по-късно тази сряда, когато инвеститорите ще следят и решението на Федералния резерв за основните лихвени проценти, като пазарният консенсус предвижда разходите по кредитирането да останат без промяна.





















