Страната ни поиска техническа помощ от съюзниците

България настоява за събиране на категорични доказателства за ударите с дронове по два кораба в Черно море, при които загинаха моряци, и търси подкрепа от съюзниците си в НАТО и Европейския съюз за укрепване на регионалната сигурност. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в интервю за bTV, в което коментира още дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна, изграждането на нов център за наблюдение във Варна и българската позиция по бюджета на Европейския съюз.

Разследването на инцидентите и срещата с руския посланик

Външният министър отхвърли критиките, че държавата е забавила своята реакция след ударите в акваторията на Черно море. По думите на Велислава Петрова институциите работят последователно за изясняване на всички факти около трагичните инциденти, като се опират на международния опит при подобни разследвания.

„Не мисля, че България изчаква дълго. Спомняте си всички това, което се случи в Лайпциг. Ако погледнете назад във времето, инцидентът се случи на 4 август, а беше оповестено от властите в Германия кой е извършителят на 1 септември. Тоест имаше почти четири седмици между случилото се и реакцията. Така че мисля, че тук е абсолютно нормален процес, в който се опитваме да разберем всички обстоятелства“, заяви Велислава Петрова, цитирана от bTV.

Тя допълни, че страната ни действа напълно открито и вече получава съдействие от международните си партньори в процеса по установяване на фактите. По отношение на падналия край румънския град Констанца безпилотен апарат, чийто произход президентът на Румъния определи като руски, българският първи дипломат посочи, че все още не са представени конкретни доказателства в подкрепа на това твърдение.

„Не мисля, че са дали каквито и да било доказателства, че е руски. В същото време президентът извикал ли е руския посланик, предприели ли са някакви дипломатически действия, или показни, или са доказателства“, коментира министърът. Тя подчерта, че подходът на българския кабинет и на премиера от самото начало е да се изискват неоспорими факти преди формулирането на крайни заключения, независимо от очевидните рискове на военната логика.

По повод решението посланикът на Русия Елеонора Митрофанова да бъде приета лично от министър-председателя, вместо да бъде извикана единствено в Министерството на външните работи, Велислава Петрова обясни, че този ход демонстрира категоричната позиция на държавата.

„Не мисля, че е било тържествено. Както знаете, аз също присъствах на срещата. Всъщност това е акт на много голямо ниво на сериозност, което правителството вижда в това, което се е случило. Фактът, че е приета и извикана от премиера, означава, че наистина приема случая с високо ниво на сериозност“, посочи външният министър.

Техническа подкрепа от съюзниците и център за наблюдение във Варна

Координацията за гарантиране на безопасността в Черно море надхвърля стандартните дипломатически совалки, стана ясно от думите на министъра. Тя вече е провела разговори със своите колеги от Турция и Румъния, военният министър координира действията по отбранителната линия, а министър-председателят е обсъдил ситуацията директно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

България е отправила конкретни заявки за технически способности и ресурси чрез Министерството на отбраната и Министерството на транспорта. Готовност за оказване на съдействие, включително на експертно и техническо ниво, е потвърдил и френският външен министър по време на своето посещение у нас. Въпреки предприетите мерки Велислава Петрова предупреди, че според военните специалисти нито една противодронова система не може да осигури стопроцентова защита в черноморската акватория.

Като дългосрочна стъпка за превенция България и Румъния развиват съвместна инициатива за изграждане на център за наблюдение и анализ на рисковете в Черно море. Споразумението за общ подход по проекта е постигнато още в началото на мандата на правителството. Българското участие ще се реализира чрез капацитета на Военноморското училище във Варна, докато румънската страна ще се включи със свои структури в Констанца.

„Това не е военен център по линия на НАТО, а е инициатива по линия на Европейския съюз“, уточни Велислава Петрова. Българските експерти във Варна ще отговарят за наблюдението на хибридните заплахи, киберсигурността и екологичното въздействие върху морската среда, а румънският екип ще следи сигурността на подводните кабели и енергийната инфраструктура. За успешното функциониране на звеното ще се търси целенасочено финансиране в следващата финансова рамка на Европейския съюз, както и тясна интеграция със съществуващите механизми на Брюксел и НАТО. Министърът изрази специална благодарност към ръководството на Военноморското училище във Варна за неговата експертиза и готовност да докаже високата добавена стойност на страната ни в проекта.

Дипломация за Украйна и енергийна помощ вместо оръжие

Пълната безопасност на корабоплаването в региона зависи пряко от прекратяването на бойните действия в Украйна, категорична е Велислава Петрова. Тя отбеляза, че в дипломатическите контакти между Съединените щати, Украйна и Русия вече се обсъждат поетапни стъпки за спиране на огъня, включително по отношение на енергийната инфраструктура и черноморския басейн. Като положителен сигнал министърът открои по-активната роля на европейските държави в преговорния процес и възобновените дипломатически контакти, сред които и срещата между външните министри на Германия и Русия.

„Позицията е такава, че досега дипломацията не беше използвана достатъчно активно и достатъчно адекватно, не беше използвана особено с активното участие на Европа. Смятаме, че тя трябва да бъде основният фокус на нашите усилия, така че да спрем продължаването на военните действия“, заяви министърът.

Тя отхвърли упреците на опозицията, че кабинетът води двойна външна политика или че отказва да разграничи агресора от жертвата, когато не се присъединява към определени международни декларации. По думите ѝ политическите опоненти умишлено фокусират общественото внимание върху словесните формулировки, вместо върху реалните действия. Външният министър поясни, че националните позиции се приемат прозрачно с решения на Министерския съвет, а страната ни не е в международна изолация, доказателство за което са двете публични срещи на премиера с украинския президент, както и работните визити на високопоставени представители на Киев у нас.

„Търсенето на това кой каква декларация е подписал, не е подкрепил, не води до край на военните действия и не помага на българския народ“, коментира Велислава Петрова. Тя потвърди, че България не предоставя военна помощ на Украйна, но оказва ключово съдействие за подготовка на страната за предстоящия зимен сезон чрез доставки на генератори, оборудване и транзитен пренос на природен газ по съществуващата газопреносна мрежа.

Балансът в новия европейски бюджет

В края на разговора външният министър коментира и дебата около следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Тя отрече да съществува противоречие между нейните думи и позицията на вицепремиера относно това дали по-големият общ бюджет на съюза е автоматично по-изгоден за страната ни.

„Да, България е нетен получател от Европейския съюз, така че по-голяма сума на бюджета означава по-голям принос и за България, но и по-голяма вноска. При нас важен е балансът“, обясни Велислава Петрова. Тя уточни, че при разглеждането на конкретните финансови предложения правителството преценява внимателно съотношението между средствата, които държавата ще получи, и процента на националната вноска, която ще трябва да отделя в повече, за да бъде защитен финансовият интерес на страната.