Лъчезар и Лъчезара празнуват имен ден на 28 октомври

Православната църква почита тази сряда, 28 октомври, паметта на света великомъченица Параскева Иконийска, светите мъченици Терентий, Неонила и техните деца, преподобни Стефан Саваит, свети Димитрий Ростовски и преподобна Теофана, известна в историята ни като българската царица Теодора. Денят е посветен на християни от различни епохи, прославени заради духовния си подвиг, и се отбелязва с молитва за здраве, закрила и благополучие на семейството. На тази дата имен ден празнуват всички, които носят имената Лъчезар и Лъчезара.

Ктиторката на Басарбовския манастир

Специално място в църковния календар на 28 октомври заема преподобна Теофана – първата съпруга на българския цар Йоан Александър. Родена с името Брайда като дъщеря на влашкия воевода Иванко Първи Басараб, тя се омъжва за Йоан Александър още през 1323 година, докато той е деспот в Ловеч. Когато през 1331 година той заема престола, Теодора се премества в столицата Търново и управлява заедно с него близо 15 години. От брака им се раждат четири деца – Михаил Асен, Йоан Срацимир, Йоан Асен Четвърти и Василиса.

През годините в Търново владетелката активно подкрепя развитието на книжнината и става ктитор на редица храмове и обители, сред които е и Басарбовският скален манастир край Русе. В Похвала на цар Йоан Александър от Софийския псалтир (Софийски песнивец от 1337 година) тя е описана като "благочестива жена".

След като е прогонена от столицата заради втория брак на царя с приела християнството еврейка, Теодора се замонашва под името Теофана. Тя се отдава изцяло на вярата и търси духовни напътствия от исихастите – ученици на свети Григорий Синайски, сред които е и свети Теодосий Търновски. През 1356 година монахинята се оттегля във Видинското царство при своя син Йоан Срацимир. Според преданията тя загива в напреднала възраст при османското нападение над Видин през 1396 година и е погребана с голяма почит в Алботинския скален манастир. През 2022 година Румънската православна църква канонизира преподобна Теофана в Букурещ, като по покана на Румънската патриаршия в тържествения акт участват Русенският митрополит Наум и тогавашният Видински митрополит Даниил, днес Български патриарх.

Подвигът на Параскева Иконийска и семейството от Сирия

На 28 октомври вярващите се прекланят и пред света великомъченица Параскева Иконийска. Богословите уточняват, че тя е различна светица от преподобна Петка (Параскева) Епиватска, почитана на 14 октомври, както и от мъченицата Параскева Римлянка, поради което имената им не бива да се смесват. Параскева Иконийска е родена в края на трети век в град Икония, област Ликаония в Южна Мала Азия. Нейните родители християни я кръщават така, защото се ражда в петък (на гръцки език – "параскеви"), деня на Христовата изкупителна смърт. След смъртта на родителите си тя избира да остане девица и да разпространява християнството сред езичниците. По време на гоненията при император Диоклетиан е хвърлена в тъмница и в огън, но остава невредима, преди да бъде посечена с меч през 303 година.

Църквата възпоменава и светите мъченици Терентий, Неонила и техните деца, живели в Сирия в средата на трети век при управлението на император Деций. Семейството им служело за пример и било наричано "домашна църква" по израза на апостол Павел, отбелязва проф. Иван Желев за БТА. Когато започват масовите Дециеви гонения, съпрузите и децата им отказват да избягат и да се скрият, заявявайки: "Нашето заминаване ще всее паника сред другите християни. А Църквата не се крепи на бегълци, но на подвижници и мъченици". Цялото семейство е убито с меч през 250 година.

Книжовниците Стефан Саваит и Димитрий Ростовски

Празничният календар включва и паметта на двама бележити духовни автори. Преподобни Стефан Саваит е учен монах и отшелник от лаврата на свети Сава в Палестина, живял през осми и девети век. Той съчетава аскетичния живот с богословието и свещената поезия, като съставя редица богослужебни канони, включително за Обрезание Господне и за преподобни Кириак Отшелник, и описва историята на избитите от сарацините отци в обителта. Според църковното предание заради своята святост той общувал свободно с животните подобно на Адам в рая преди грехопадението.

Почита се и свети Димитрий, митрополит Ростовски, роден през 1651 година. Приел монашество едва на 17-годишна възраст, той получава задълбочено образование и владее няколко езика. След като през 1702 година става митрополит на Ростов Велики, духовникът основава първата в Русия духовна семинария с изучаване на гръцки и латински език. Най-значимият труд в живота му е сборникът "Жития на светиите" (известен и като "Чети-минеи"), върху който работи в продължение на 20 години. Трудът му се използва от православните църкви и до днес, а частица от мощите на светеца, вградена в икона, се съхранява във Варна.