Мултифондовете минаха на първо четене при празна зала и съкратени срокове

Народното събрание прие на първо четене ключови промени в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат т.нар. "мултифондове" за втората пенсия. Решението беше взето днес, 13 февруари 2026 година, в 13:26 часа, като депутатите гласуваха по-висок риск при инвестирането на средствата за родените след 1959 година, пише вестник СЕГА.

Основната промяна предвижда разделянето на всеки универсален пенсионен фонд на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Въпреки огромното социално значение на реформата, която засяга спестявания за над 30 милиарда лева, дебатът премина при полупразна зала.

Бърза писта и политически спорове

По предложение на вносителите срокът за предложения между първото и второто четене бе съкратен на рекордно кратките три дни. Това се случи въпреки възраженията на част от опозицията, че така се блокира възможността за експертен анализ. Законопроектът получи подкрепата на ГЕРБ - СДС, "Продължаваме промяната – Демократична България", "ДПС – Новото време" и АПС. Против гласуваха от "Възраждане", БСП и "Величие".

От "Възраждане" използваха трибуната, за да повторят тезата си за национализация на средствата от втория стълб. Същевременно вносителите подчертаха, че мултифондовият модел се чака от години и цели повишаване на доходността на партидите.

Какво се променя за осигурените

Новата система дава възможност на всеки осигурен да избира в какъв тип активи да се влагат парите му. За хората, на които им остават по-малко от три години до пенсиониране, прехвърлянето в консервативен фонд ще бъде задължително. Целта е да се предпазят натрупаните суми от резки колебания на пазара в последния момент.

"В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 година всеки осигурен ще може да подаде заявление за избор на подфонд", съобщиха по-рано от Комисията за финансов надзор.

Освен инвестиционните профили, законопроектът предвижда и промени в таксите, които пенсионноосигурителните дружества удържат от вноските на гражданите. Критици на реформата обаче предупреждават, че прехвърлянето на отговорността за избор на риск върху самите осигурени може да доведе до по-ниски пенсии при липса на финансова грамотност или пазарни кризи.