Орязани бюджети и бюрокрация блокират работата на обвинителите

Европейската прокуратура е изправена пред реален риск да бъде обезличена чрез финансови ограничения и административни пречки, точно защото разследва успешно престъпленията с европейски средства. Това предупреждение отправи напускащият поста европейски главен прокурор Лаура Кьовеши в ексклузивно интервю за изданието „Политико“, цитирана от БГНЕС. Нейният седемгодишен мандат начело на независимата институция приключва този петък, а равносметката ѝ очертава сериозен сблъсък между разследващите органи и бюрократичния апарат в Брюксел.

„Притеснявам се, че Европейската прокуратура ще бъде тихомълком унищожена, защото си върши работата“, заяви Лаура Кьовеши в откровен коментар за състоянието на правосъдието в Европейския съюз. Тя направи пряк паралел с популярния датски политически сериал „Борген“ и припомни една от най-известните реплики в него. „Когато напускам кабинета си, се сещам за известния датски телевизионен сериал „Борген“. В него има една много известна поговорка: „В Брюксел никой не може да те чуе да викаш“. За съжаление, това е истина“, допълни ръководителката на прокуратурата.

Орязани бюджети и липса на прокурори

В основата на институционалната криза стоят три взаимосвързани проблема: хронично недофинансиране, забавени законови реформи и тежки бюрократични спънки. Тези фактори директно ограничават капацитета на структурата да води разследвания на терен в отделните държави членки.

Числата показват сериозно разминаване между официалните разчети и реалните ресурси, с които разполага ведомството. „На хартия трябва да разполагаме с 230 европейски делегирани прокурори, но имаме средства само за 180“, обясни Лаура Кьовеши. Недостигът на 50 магистрати означава хиляди забавени или необработени преписки за финансови измами в целия съюз.

Проблемът е особено остър в няколко конкретни държави от Централна и Източна Европа. В Полша ръководството на Европейската прокуратура е договорило назначаването на общо 24 европейски делегирани прокурори, но към момента реално работят едва 15 души. „Как можем да бъдем достоверни в Полша?“, попита риторично главният прокурор. Още по-тежка е финансовата ситуация в Унгария, където Европейската комисия е предложила едва половината от необходимия бюджет за обезпечаване на дейността.

Институционален натиск и критики към Брюксел

Освен чисто финансовите ограничения, европейските обвинители се сблъскват и с преки опити за институционален натиск. Според Лаура Кьовеши най-грубият опит за сплашване на ръководената от нея структура е регистриран в Гърция. Там местните власти са създали сериозни пречки при процедурите за подновяване на мандатите на действащите европейски делегирани прокурори. Въпреки напрежението между Атина и европейското обвинение, спекулациите за евентуално излизане на южната ни съседка от структурата са безпочвени. „Оттеглянето от Европейската прокуратура е почти невъзможно“, категорична беше тя.

Напускащата ръководителка отправи остра критика и към начина, по който самите европейски институции възприемат върховенството на закона. Според нея отношението на висшите чиновници към разследващите прокурори често демонстрира чувство за безнаказаност, което контрастира дори с практиката в отделните национални столици, включително в родната ѝ Румъния. „В Брюксел, а понякога и на равнище Европейски съюз, смятат, че са над закона. За мен това е проблем“, коментира Лаура Кьовеши.

Тя отхвърли категорично и политическите тези, че разширените правомощия на европейските прокурори отнемат от националния суверенитет на държавите членки. Според нея отказът от общоевропейско разследване обслужва единствено трансграничната мафия, която отдавна не признава държавни граници. „По-добре ли е да имаме суверенитета на престъпниците? Престъпните организации в Европа вече не действат само на национално равнище и се възползват от тази фрагментация“, посочи главният прокурор.

Скандалът с аграрните субсидии и бъдещето на институцията

Показателен пример за сблъсъка между политическите интереси и разследванията за корупция е мащабният скандал с гръцката агенция за селскостопански субсидии ОПЕКЕПЕ. След като Европейската прокуратура започна проверка по случая, институцията беше обвинена в политическа намеса заради съвпадението на действията ѝ с предизборната кампания в страната.

Лаура Кьовеши отхвърли тези обвинения и разкри как средствата за земеделие са били отклонявани за личен лукс от фиктивни бенефициенти. „Нашата работа не е да проверяваме кога е предизборната кампания, а дали добросъвестните фермери имат достъп до средствата на Европейския съюз. Вместо това парите бяха разпределени между различни хора, представящи се за фермери, които ги използваха за луксозни пътувания и скъпи автомобили“, заяви тя.

В интервюто си главният прокурор отказа да коментира единствено разследването, известно като „Пфайзергейт“, свързано с договарянето на ваксини за Европейския съюз. В края на своя мандат тя подчерта, че въпреки всички пречки, през първите години от своето съществуване Европейската прокуратура е постигнала реални резултати, каквито малцина са очаквали при създаването ѝ. Основното предизвикателство пред нейния наследник на поста ще бъде да устои на политическия и бюджетен натиск, като запази институцията напълно независима и достоверна в очите на европейските граждани. Всички лица, обект на разследване от страна на европейските прокурори, се считат за невиновни до доказване на противното с влязла в сила присъда.