Опозицията критикува липсата на реформи във финансовата рамка

Депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси приеха на първо четене финансовите рамки на държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса, като започнаха дебатите и по централния държавен бюджет за 2026 година, съобщават от bTV.

Очаквания за следващата година

Още в началото на маратона по приемане на финансовата рамка правителството поясни, че съществените промени ще се случат през следващата година. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова подчерта ограниченията пред настоящия проект.

„Като социален министър ние също бихме искали да видим още по-ускорено развитие, но такива са възможностите на бюджета, който на практика санираме, и се надяваме, че в следващия дебат, който предстои през лятото, ще видим още по-добри параметри“, посочва министър Ефремова.

Опозицията критикува проекта

Представителите на опозицията критикуват Бюджет 2026 основно заради липсата на заложени реформи. Според Владислав Горанов от ГЕРБ в документа не се предвиждат реални стъпки за справяне със затрудненията в социалния сектор.

„В него не се прави никаква заявка за решаване на наболелите проблеми в социалната система“, категоричен е Горанов.

От своя страна Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази опасения за икономическия растеж на страната.

„Въпреки всички кризи последните 5 г., България догонва средноевропейските доходи. Това, което ни притеснява, е, че има опасност да убиете този растеж“, коментира той.

Депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев насочи вниманието към политическите ангажименти на мнозинството.

„Управляващите дойдоха с ангажимент за реформи, затова получиха мнозинство. В този бюджет се обяснява как няма време и това е бюджет на предишните управляващи“, заявява Ганев.

Подкрепа за финансовия проект беше изразена единствено от ДПС, макар и с известни резерви към състоянието на осигурителната система.

„Основният структурен проблем на системата остава нерешен. Бюджетът на ДОО продължава да функционира без собствени приходи. Ние ще подкрепим бюджета, защото смятаме, че трябва да има предвидимост“, уточнява Айтен Сабри от ДПС.

Макроикономически показатели

Проектът за централния бюджет е изготвен при заложен дефицит от 5,7%, което го прави най-големият за последните 12 години. Според разчетите в оставащите месеци от годината растежът на родната икономика ще достигне 2,6 на сто, а очакваната инфлация е 4,3%.

Успоредно с това, след вече одобрения държавен дълг в размер на 3,8 милиарда евро, правителството предвижда поемането на още един заем от 2,2 милиарда евро.