Военното ведомство купува шест самолета за гасене на пожари, но замразява заплатите в армията

Министерството на отбраната планира бюджет от 3,151 милиарда евро за 2027 година, което е със 17 процента повече спрямо предходната година. Това обяви министърът на отбраната Димитър Стоянов при представянето на финансовата рамка на ведомството, съобщават от БГНЕС.

Въпреки рекордното перо за ново въоръжение, средствата няма да стигнат за увеличение на заплатите на военните и цивилните служители, а армията продължава да страда от над 20 процента недостиг на кадри.

Разходите за отбрана догодина са разчетени на 2,23% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Първоначалните разчети на ведомството са предвиждали делът да достигне 2,33% от БВП, но състоянието на държавната хазна е принудило правителството да свие планираната рамка. В средносрочната прогноза се залага този процент да нарасне плавно до 2,45% през 2028 година и да достигне 2,55% през 2029 година.

„Както всеки министър, и аз бих желал този процент да бъде по-висок. Но заедно с колегите от Министерския съвет трябва да се съобразяваме с финансовото положение на страната“, посочи Димитър Стоянов.

Рекордни средства за оръжие и самолети за пожарогасене

Близо 41 на сто от целия военен бюджет — или точно 40,96% — ще отидат за капиталови разходи и купуване на нова техника. Този дял надхвърля двойно минималния стандарт на НАТО, който изисква поне 20% от военните бюджети на страните членки да се инвестират в модернизация.

„За мен този бюджет е бюджетът на ускорената модернизация. При изискване на НАТО капиталовите разходи да бъдат над 20% ние достигаме 40%. Не помня друга година, в която да сме имали толкова голям процент за капиталови разходи от бюджета на Министерството на отбраната“, заяви Стоянов.

Основната част от парите ще покрие плащанията по вече стартиралите договори за изтребителите F-16, бойните машини за пехотата „Страйкър“, новите многофункционални патрулни кораби и бреговите противокорабни ракетни комплекси. Според разчетите на министерството новите изтребители F-16 ще могат да поемат реални бойни дежурства по охрана на българското небе едва след като страната ни получи системите за самозащита Viper Shield. Доставката им се очаква през 2027 година, а цялостното изпълнение на договора за първите осем машини трябва да приключи окончателно до 2029 година.

Паралелно с това военното ведомство залага средства за 3D радари, зенитно-ракетни комплекси, 155-милиметрови самоходни гаубици и боеприпаси. Ще се финансира още модернизацията на транспортните самолети C-27J „Спартан“, както и поддръжката на двигатели и агрегати за старите изтребители МиГ-29.

Специален акцент сред новите проекти е покупката на до шест специализирани самолета за гасене на горски пожари от въздуха.

„Амбицията ни е обществената поръчка за самолетите за пожарогасене да приключи до март-април, ако няма обжалване. Водили сме разговори с различни компании и е възможно първите два самолета да пристигнат още до края на следващата година“, обясни министърът на отбраната.

Дронове и пет милиона евро за български разработки

В отговор на съвременните военни конфликти армията ще купува различни класове безпилотни летателни апарати — за разузнаване, целеуказване и директно поразяване на цели, включително FPV дронове, както и системи за защита срещу вражески безпилотни машини.

За първи път във военния бюджет се обособяват и 5 милиона евро специално за научноизследователска и развойна дейност, насочена към родната индустрия.

„Идеята е България да се появи на пазара на иновативните технологии. Има български фирми с изключителна продукция, както и компании, които са в процес на разработка. Тези проекти трябва да бъдат подпомогнати от нас, защото ние сме заявителите на необходимите способности“, коментира Димитър Стоянов.

Кадрови глад и замразени доходи в армията

Ограниченият финансов ресурс обаче оставя военнослужещите и цивилните служители в системата без нова политика по доходите през 2027 година. Това се случва на фона на тежък кадрови дефицит, след като незаетите места във военните формирования вече надхвърлят 20 процента.

За да се спре оредяването на строя, от централния бюджет се отпускат целево 27,5 милиона евро за наемане на нови войници. Допълнителни средства ще дойдат и от вътрешно преструктуриране — само до месец септември от структурите на министерството са освободени над 400 души, които вече са придобили право на пенсия. Спестените от техните щатове пари се пренасочват директно към бойните поделения.

„Надяваме се с тези средства да попълним около 1000 души в Българската армия. Би ми се искало да бъдат повече. С освободения ресурс от административния състав се надяваме да можем да приемем допълнително още 300 военнослужещи“, уточни Стоянов.

По думите му българските въоръжени сили наваксват технологично изоставане от над три десетилетия, но темпото на промяната остава пряко обвързано с възможностите на хазната.

„Българската армия изостава с повече от 30-35 години и сега е моментът, в който реално започва голямата трансформация с изразходването на значителен финансов ресурс. Той обаче трябва да бъде съобразен с финансовите възможности на страната“, заключи министърът на отбраната.