Премиерът обясни в Дъблин българските резерви към декларацията за европейската сигурност

България подкрепи френската инициатива за ключовите принципи на европейската сигурност по време на форума в Дъблин, но вписа в протоколите писмена резерва към преамбюла на документа и категорично прекратява предоставянето на оръжия и боеприпаси от складовете на Българската армия. Това заяви министър-председателят Румен Радев на брифинг пред журналисти в ирландската столица, където участва в Деветата среща на върха на Европейската политическа общност и в неформалното заседание на лидерите от Европейския съвет, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.

Позицията на българския премиер идва след възникнали разминавания между информацията на Министерския съвет, френския Елисейски дворец и германските медии относно това дали София е сред подписалите документа държави. По-рано германската агенция ДПА съобщи, че 39 страни от широка Европа са подкрепили предложената от Франция харта, а България е останала единствената държава членка на Европейския съюз извън списъка редом със страни извън съюза като Швейцария, Армения, Азербайджан и Босна и Херцеговина.

Спорът за преамбюла и отпадналият текст за Абу Даби

Българското правителство приветства основната част на декларацията, която е насочена към съвместно изграждане на отбранителни способности и общи действия срещу хибридните заплахи, информационните атаки, тероризма, организираната престъпност, наркотрафика и нелегалната миграция. Възраженията на София са насочени единствено към уводната част на документа, тъй като от нея са били премахнати текстове, отчитащи текущите дипломатически усилия за прекратяване на войната в Украйна.

"В протоколите стои моята писмена резерва само към преамбюла. Всичко друго ние го приемаме и го приветстваме, това е много важна стъпка", поясни Румен Радев. Той уточни, че позицията е била депозирана писмено още предишната вечер, с което потвърди, че страната ни подкрепя цялостната декларация, но с изричното условие в началото ѝ.

По думите му в момента най-сетне се водят преговори на високо дипломатическо ниво за мирно решение на конфликта и езикът на общите европейски документи трябва да отразява реалната динамика на тези политически процеси. Като конкретен пример премиерът посочи, че в по-ранните работни варианти на текста е присъствала формулировка за значението на преговорите в Абу Даби и необходимостта те да бъдат подкрепени, докато в окончателния вариант на декларацията акцентът е поставен върху това преговори с Русия по въпросите на европейската сигурност да се водят едва след възстановяването на мира.

"Това изчезна, това отпадна. Ние настояваме да има такъв текст. И да не стесняваме полето за диалог в никакъв случай, а също и опциите за намиране на решение", заяви министър-председателят. Според него запазването на тези формулировки е необходимо, за да има по-широк обхват на диалога и да не се изключват мирните решения в тяхната цялост.

Свръхдефицит и условия за финансова помощ

По отношение на обсъждания нов европейски заем за Украйна и евентуалното участие на България като гарант Румен Радев заяви, че страната ни подкрепя всички усилия за мир, но лично той отхвърля концепцията за налагане на "мир от позиция на сила". Според българския премиер подобен подход води единствено до повече жертви, нови разрушения и опасна ескалация на конфликта, която носи риск за целия свят.

Той обърна специално внимание на факта, че България е държавата членка на Европейския съюз с най-голяма историческа общност в Украйна, и изрази тревога, че във военните действия продължават да загиват и етнически българи. Основната задача на правителството според него е да съдейства сънародниците ни възможно най-скоро да заживеят в мир, а до постигането му да имат гарантиран достъп до образование, здравеопазване, електричество и отопление — проблеми, които няма да се решат чрез инвестиции във военни средства.

Премиерът обясни, че в момента България се намира в процедура по свръхдефицит и изпитва затруднения с фискалните си резерви, поради което не може да предостави преки финансови средства. Въпреки това София не възпрепятства решенията на останалите държави членки да оказват финансова подкрепа. Страната ни е готова да обсъжда единствено механизми, които гарантират, че парите ще отиват за хуманитарни дейности, медицинска помощ и възстановяване на електроснабдяването, а не за закупуване на оръжие. При евентуално българско участие като гарант правителството ще настоява за целево насочване на средствата към няколкото украински региона, в които е съсредоточена българската общност.

Край на доставките от армейските складове и спад на военния износ

В рамките на брифинга в Дъблин министър-председателят постави ясна разделителна линия и по отношение на военната помощ от държавния резерв на армията.

"Ние повече оръжия и боеприпаси от складовете на Българската армия не предоставяме", категоричен беше Румен Радев.

Той коментира и състоянието на българската отбранителна индустрия, като отбеляза, че военните ни предприятия са реализирали огромен по обем износ през 2022 и 2023 година, но след този пик показателите прогресивно намаляват. Според премиера този спад се дължи на промяната в самия характер на войната — докато в началото на бойните действия е имало огромно търсене на традиционните боеприпаси, произвеждани в българските заводи, на настоящия етап основната нужда на фронта е от дронове и високотехнологични системи.