Лъчезар Богданов предупреждава за риск от "закотвяне" в средните доходи без структурни промени

Приемането на еврото не замества необходимостта от реформи и не премахва нуждата от благоразумна фискална политика. Това коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, в поместената в последния бюлетин на ИПИ публикация "Това беше само загрявка: какво предстои за България след еврото".

Експертът припомня, че реалният БВП на човек от населението според паритета на покупателната способност в България към момента е 66 процента от средния в ЕС. Затова той определя като краткосрочна задача пред страната присъединяването ѝ към групата от държави в Централна и Източна Европа, където съотношението достига между 70-90 процента от средното равнище.

"Това е напълно възможно, но предполага постигане на висок икономически растеж, основан на постоянно нарастване на продуктивността и то в продължение на много години," твърди Богданов. Според него правителствата трябва да следват политики, насърчаващи предприемачеството, иновациите, инвестициите и трансфера на високи технологии.

Структурни проблеми в икономиката

Анализът на ИПИ изброява редица области, които се нуждаят от реформи. Средата за бизнес и инвестиции в България страда от неефективно функционираща публична администрация и недостатъчно независими регулатори.

Липсата на борба с корупцията ограничава конкуренцията и растежа на успешните и производителните предприятия. Обществените поръчки не са достатъчно прозрачни и не гарантират ефективно инвестиране на публичните средства.

В енергийния сектор са нужни инвестиции и подобряване на управлението в електропреносната мрежа, а либерализацията на енергийните доставки е ключова за дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност на цялата икономика.

Предупреждения за фискалната политика

В сферата на публичните финанси Богданов призовава към отговорното им управление и припомня, че е заблуда да се смята, че фискалните правила важат единствено за кандидат-членовете за еврозоната.

"Рискът от загуба на контрол върху все по-разхитителното харчене е реален и вече видим в бюджета за тази година и средносрочния фискално-структурен план, който чертае нерадостна траектория за нарастване на държавния дълг," твърди той.

Икономистът припомня дерогацията при правилото за дефицита във връзка с по-високите разходи за отбрана и предупреждава, че повишаването на кредитния рейтинг от Standard & Poor's и Fitch Ratings може да донесе измамно успокоение.

Риск от икономическа криза

"Идеята да се харчи, само защото е евтино да се взима назаем, бързо може да катастрофира в криза, изходът от която е 'спасяване' със заеми и наложена програма за реформи от Европейския стабилизационен механизъм и по-високи данъци," допуска Богданов.

Затова той пише в заключение, че присъединяването към еврозоната е шанс за усилване на потенциалните положителни ефекти от разумното управление на публичните финанси и реформи върху растежа, но не отменя нуждата от тях.

"Просперираща България е възможна само с инвестиции в развитието на човешкия капитал, икономическа свобода и върховенство на правото," заключава макроикономистът. В противен случай България рискува да остане "закотвена" на територията на "средните доходи" заради стагнираща производителност.