Огромният държавен дълг и социални права поставят под въпрос стабилността на втората най-голяма икономика в ЕС

Франция изпада в сериозна политическа криза с потенциал да разтърси цяла Европа. Страната остана без правителство и е залята от протести, докато данните за финансовото ѝ състояние стават все по-тревожни - 114% дълг към БВП и почти 6% бюджетен дефицит, съобщи bTV.

Най-социалната държава в света се налага да преосмисли своята политика, ако не иска да фалира. Държавните разходи съставляват 58% от икономиката на Франция, а цели групи от обществото са свикнали да бъдат потребители на огромни социални придобивки.

"Основно става дума за цената на живота... намаляването на покупателна способност, несигурността създават крайни настроения. И затова във френското общество се появяват разделителни линии", споделя Стефан Далайе, французин, живеещ в България.

Френското общество е разделено на крайно леви и крайно десни, докато центърът се свива. Всяко важно решение за реформи се блокира, което поставя под въпрос устойчивостта на системата.

Социална система под напрежение

Франция има най-дългите платени отпуски и цели 11 празнични дни - общо 37 платени неработни дни в годината, без уикендите. Поводът за последните протести беше предложение два от тях да отпаднат.

Системата позволява на хора, работили само 6 месеца, да получават 75% от брутната си заплата като помощ за безработица в продължение на една година до година и половина. За безработен с предишна заплата от 1900 евро, това означава социална помощ от 1425 евро месечно без данъци.

"Имаме много щедри мерки — особено за младите хора, които остават без работа. Дава им се време да намерят нова. Проблемът е, че това поставя хората в твърде удобна позиция", казва Стефан Далайе.

Възможни последици за България

Месеци преди присъединяването на България към еврозоната, икономисти анализират възможните последици от френската криза.

"Падането на кредитния рейтинг на Франция ще доведе до това, че де факто всички разходи за лихви ще се увеличат във Франция. Илюзиите корабокрушираха и ние се върнахме към реалността – че в една система, в която има прекалено големи разходи, всъщност Франция има най-големият консолидиран бюджет в ЕС, между 56-58% дял на разходната част от БВП", казва Любомир Дацов, икономист и член на фискалния съвет.

Дацов е категоричен, че крайните прогнози за икономическа криза във Франция не са основателни и гръцки сценарий не е възможен.

Младите привлечени от крайни идеи

Социалната държава във Франция е пред изпитание. Младите все по-често гласуват за крайни партии, привлечени от прости и бързи обещания.

"Крайната десница използва демагогия, говори просто за несигурността и мигрантите. А страхът на хора като мен е, че крайната десница може да вземе властта", казва Стефан Далайе.

Въпреки кризата, Стефан вярва, че силната демократична традиция ще спаси страната и популизмът няма да разруши правовия ред.

"Имаме силни институции – парламент, сенат. Така че дори ако крайната десница дойде на власт, те не могат да разрушат институциите. Най-важното е страната да се реформира", смята той.