Петър Ганев: Еврото е само началото на трудните реформи
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Световната банка ни класифицира в групата на държавите с високи доходи
Въвеждането на еврото носи парична стабилност, но няма автоматично да реши дълбоките структурни проблеми на България. Това заяви в ефира на "Твоят ден" по NOVA старши анализаторът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Според него страната навлиза в критичен период, в който икономическият успех ще зависи от активни политики, а не от техническата смяна на валутата.
"Еврото не е спасител, а инструмент, който създава условия за ускорено развитие", посочи икономистът. Той подчерта, че след отшумяването на емоциите около прехода, на дневен ред трябва да застанат сериозните разговори за дългосрочните фискални и обществени цели.
Края на емиграционния натиск
България вече се доближава до прага от 70% от средноевропейските доходи. Според Петър Ганев това е психологическата и икономическа граница, след която натискът за емиграция намалява и започват да се усещат ползите от по-високия стандарт. Световната банка вече класифицира страната като държава с високи доходи, което поставя нови предизвикателства пред образованието и здравеопазването.
Капаните пред растежа
Въпреки оптимистичните прогнози, анализаторът предупреди за наличие на "прегряване" в икономиката, особено в секторите на кредитирането и пазара на труда. Политическата нестабилност и присъствието на България в "сивия списък" за пране на пари остават основни пречки пред чуждестранните инвеститори.
"Излизането от сивия списък е по-скоро техническа стъпка. То не решава автоматично проблемите с корупцията и върховенството на закона", категоричен е Петър Ганев. Той допълни, че без стабилно управление е невъзможно да се водят последователни и дългосрочни политики.
Цел 2026 година
Амбицията на икономистите от ИПИ е през 2026 година България да се превърне в най-бързо растящата икономика в еврозоната. За целта обаче е необходимо пренасочване на ресурсите към човешкия капитал и постигане на измерими резултати в сфери като качеството на образованието (PISA) и продължителността на живота.
