Новите батерийни паркове свиха драстично вечерните скокове в цените на енергията

България все по-активно внася евтина електроенергия от Гърция в обедните часове, съхранява я в батерии и я продава обратно на южната ни съседка по време на скъпия вечерен пик. Тази трансформация в трансграничните енергийни потоци е резултат от бързото изграждане на батерийни системи за съхранение у нас, показва анализ на Европейската комисия, цитиран от гръцкото издание „Катимерини“.

Как батериите обърнаха енергийния поток

През август тази година българският внос на ток от Гърция е достигал до 750 мегавата около обяд, когато слънчевите централи произвеждат излишък от евтина енергия. Около 20:00 часа обаче посоката на потока се обръща напълно и страната ни е изнасяла обратно към гръцкия пазар близо 700 мегавата при много по-високо търсене и цени.

Способността на българската енергийна система да поема дневните излишъци и да ги връща на пазара вечер се дължи на резкия скок във възобновяемите мощности и съоръженията за съхранение. Делът на соларното производство в България е нараснал от едва 4 процента от общия енергиен микс през 2021 година до 21 процента през 2026 година. В същия период инсталираната фотоволтаична мощност се е увеличила повече от пет пъти — от 1,3 на 7,2 гигавата.

Половината от това разширение е финансирано по Механизма на Европейския съюз за възстановяване и устойчивост чрез целева програма за 3,2 гигавата, която комбинира нови възобновяеми инсталации със системи за съхранение на енергия. Така общият капацитет на батериите в България вече надхвърля 16 гигаватчаса, а в пиковите часове на потребление тези съоръжения успяват да покрият до 30 процента от цялото производство на ток в страната.

Удар върху високите вечерни цени

Навлизането на батерийните паркове оказва директен натиск върху борсовите цени на електроенергията и изглажда резките пазарни амплитуди. Докато през август 2024 година вечерната електроенергия е била със 150 процента по-скъпа спрямо средните дневни стойности, през август 2026 година тази разлика се е свила до 40 процента.

Според експертите на Европейската комисия пиковите цени на тока са щели да бъдат с до 150 евро на мегаватчас по-високи, ако пазарните колебания бяха останали на нивата от 2024 година, макар подобно сравнение да остава хипотетично.

Износ към Румъния и гръцкият отговор

Паралелно с бума на батериите България е модернизирала електропреносната си мрежа, опростила е административните процедури за разрешения и присъединяване, укрепила е междусистемните връзки с Гърция и Румъния и е отворила балансиращия си пазар през 2025 година. Благодарение на тези подобрения обновената национална мрежа вече може да поеме допълнителни 5,4 гигавата мощности от възобновяеми източници.

Ефектът от българските батерии се усеща осезаемо и на север от река Дунав. През август, когато румънската атомна електроцентрала „Чернавода“ намали производството си, България е изнесла приблизително 1 гигават повече електроенергия към Румъния в пиковите часове спрямо същия период преди две години.

Гърция също предприема спешни стъпки за разширяване на собствения си капацитет за съхранение, за да ограничи зависимостта си от вечерен внос. Гръцкото министерство на енергетиката обяви, че вече са подадени 831 заявления за присъединяване към мрежата с обща мощност 12 319 мегавата. Инвеститорският интерес е в отговор на държавна покана за изграждане на нови батерийни проекти с капацитет до 4 700 мегавата.