Страната изнася до 33 000 мегаватчаса електроенергия в денонощие

От средата на юли България отчита рекорден износ на електроенергия благодарение на мащабното изграждане на паркове с батерии. Страната ни се утвърждава като най-големият хъб за съхранение на ток в Европа, което позволява гъвкаво управление на енергийната система и генериране на сериозни печалби от вечерния износ, съобщават от БНТ.

Печелившият модел на българската енергетика

В рамките на едно денонощие енергийната ни система изнася между 32 000 и 33 000 мегаватчаса електроенергия. Подобно количество е напълно достатъчно да гарантира вътрешното потребление на държавата за почти шест часа. Ключът към този баланс са системите за съхранение на енергия, чийто капацитет достига до 6000 мегавата, с възможност да съхранят над 16 000 мегаватчаса ток.

Схемата на работа е базирана на регионалния пазар – през най-слънчевите часове на деня се внася евтина енергия от фотоволтаичните централи в Гърция и Румъния. Токът се съхранява в батериите по време на обедното свръхпроизводство, а вечер се продава обратно на съседите, когато потреблението е високо и цената драстично се покачва.

Никола Газдов: „Вечер, благодарение на батериите в България, ние виждаме една разлика от 30 – 40 – 50 евро на мегаватчас по-евтин ток в България. В някои случаи разликата стигаше до 300 – 400 евро в полза на България. Енергетиката се трансформира. Никой да не си прави някакви илюзии, че това е някаква мода, че се случва, защото имало лобизъм и Зелена сделка и т.н.“

Управление на свръхмощностите

Подобна трансформация идва като отговор на кризата преди две години. През пролетта на 2024 година страната ни отчете абсолютен рекорд за нулеви и дори отрицателни цени на тока заради огромните обедни излишъци от слънчевите централи. Това направи системата трудно управляема и доведе до санкции.

Днес през най-светлата част на деня над половината от електричеството у нас се произвежда от соларни мощности, следвани от АЕЦ „Козлодуй“ и топлоелектрическите централи. При общ товар на системата от над 4300 мегавата, повече от половината енергия влиза директно в съоръженията за съхранение.

Мартин Георгиев: „Може да се каже, че се изисква много високо ниво на професионализъм, много надеждни системи, много голям фокус, почти денонощен, и висока степен на ангажираност към дейността. Предвид това, което виждаме на пазара, смятаме, че има още по-голям потенциал. Още повече че те не трябва да се разглеждат само на местния пазар, а в целия регион, тъй като играят такава роля и подпомагат целия регион.“

Липса на вятърна енергия и високи екотакси

Според данни на Министерството на енергетиката АЕЦ „Козлодуй“ може да продължи безпроблемната си работа дори при спад на река Дунав за още десет дни. Държавата разполага с варианти за осигуряване на летния баланс, но се търсят устойчиви решения и за зимните месеци.

Никола Газдов: „Големият минус на България е, че нямаме достатъчно вятърна енергия. Имаме осем-девет пъти по-малко мощности от Гърция, а от Румъния – пет-шест пъти по-малко. Това, което сега правят соларите и батериите през лятото – да ни помогнат да имаме енергийна сигурност и да бъдем на печалба от износа, може да се случи и през зимата с вятърната енергия.“

Сериозна пречка пред инвеститорите остават държавните такси за рециклиране, които в България са в пъти по-високи от средните за Европейския съюз.

Никола Газдов: „Продуктовите такси за рециклиране на батерии в България са най-високите в Европа. Ако в Румъния и Австрия се плаща по 200 евро на тон за рециклиране, в България държавата, в лицето на МОСВ, е наложила наказателна такса в размер на 2800 евро.“

Стандартният експлоатационен живот на един парк за съхранение е между 10 000 и 12 000 цикъла на заряд и разряд, което се равнява на около 12 години работа, преди да се наложи подмяна на съоръженията.