Инфлацията в Европа удари джоба на гурбетчиите

Средствата, които работещите българи в чужбина изпращат на своите семейства у нас, отбелязват сериозен спад през изминалата година. Според официалните данни на Българската народна банка (БНБ), сънародниците ни зад граница са превели с близо 12 милиона евро по-малко в сравнение с 2024 година, като основен фактор за свиването на финансовата подкрепа е икономическата несигурност на Запад.

Инфлацията реже възможностите

Въпреки че средно по 117 милиона евро месечно влизат в българските домакинства от емигранти, експертите отчитат категорична промяна в макроикономическата тенденция. Старши икономистът в "Институт за пазарна икономика" (ИПИ) Адриан Николов обяснява, че много работни места на сънародниците ни попадат под директен риск.

"Не малка част от работните места за българите в чужбина, особено в по-ниските сегменти на западноевропейската икономика, бяха, ако не загубени, то поне застрашени", коментира икономистът, цитиран от БНТ. Той допълва категорично, че емигрантите днес се налага по-често да издържат предимно себе си и губят възможност да заделят пари за България.

По-високи доходи у дома

Намаляващият поток от парични преводи се дължи и на факта, че голяма част от българите се установяват трайно зад граница и изтеглят целите си семейства при тях. Деканът на факултет "Международна икономика и политика" в УНСС доц. Светла Бонева подчертава, че покупателната способност е ударена глобално.

"В целия свят има инфлация, не само в България. Една голяма част от доходите, спечелени в чужбина, те ги харчат в чуждите държави", заявява доц. Светла Бонева.

Експертът отчита и положителна тенденция на родна земя – домакинствата у нас започват да се справят по-добре самостоятелно и изпитват по-малка нужда от външни финансови инжекции, тъй като официалният ръст на доходите в страната успява да изпревари инфлацията.

Германия и Испания остават лидери

Традиционно най-големите трансфери към България продължават да идват от държавите с най-солидни родни диаспори – Германия, Испания, Обединеното кралство и САЩ. Тези средства подпомагат директно родната икономика, тъй като се използват от българските домакинства предимно за покриване на спешни текущи разходи като храна, комунални услуги, лекарства и дребни ремонти.

От "Институт за пазарна икономика" напомнят, че статистиката на централната банка притежава своите специфики. Адриан Николов уточнява, че данните на БНБ стъпват на математическо моделиране, а не на директна банкова статистика, като самата методология търпи чести промени през годините.