Браншът иска връщане на 9% ДДС въпреки рекордната инфлация в сектора

Ресторантьорският бранш в България възобновява масирания натиск за връщане на намалената ставка на ДДС от 9% за храните в заведенията. Искането идва на фона на ожесточен икономически дебат, след като статистиката отчете, че цените в сектора са скочили с близо 110% за последното десетилетие, изпреварвайки драстично общата инфлация в страната. Докато собствениците на заведения се аргументират с непосилни разходи за труд и суровини, макроикономистите предупреждават, че подобни данъчни облекчения са немислими предвид строгите изисквания за бюджетен дефицит.

Сметката за празната чиния

Представителите на бизнеса твърдят, че секторът поема кумулативни удари от всички страни през последните години. Според председателя на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов, разходите за издръжка на един обект са нараснали експоненциално от 2018 година насам. Той посочва, че заплатите са се увеличили двойно, наемите са скочили над два пъти, а суровините и енергията са поскъпнали между три и четири пъти.

"Мога да ви кажа колко струва една празна чиния за малко, средно и голямо заведение - започва от 4.50 и стига до 10 евро. Оттам нататък: 2-2.20 евро салата, 4 евро - данъци, и ето колко става салатата... А от тези 4 евро аз трябва да заделя за ремонти, да си избия инвестицията и т.н.", заявява Ричард Алибегов, цитиран от "Дойче Веле".

В тази базова цена за "празна чиния" влизат всички фиксирани разходи – от наема и електричеството до административната тежест и част от възнагражденията на персонала. От асоциацията смятат за несправедливо ресторантите в хотелите да оперират с 9% ДДС, докато самостоятелните заведения се облагат със стандартните 20 процента.

Инфлационен скок без икономическо покритие

Икономическите анализатори обаче отхвърлят аргументите на бранша за ново данъчно облекчение. Според Института за пазарна икономика, секторът е генерирал изпреварващ инфлационен ръст, който не може да бъде математически обоснован единствено с външни фактори. При обща инфлация от 43% от 2015 година насам, поскъпването в ресторантите и кафенетата доближава 110 процента.

"На практика имаше почти нулева инфлация до 2020 година. Дори имаше години на намаляване. Така че почти целият инфлационен натиск, за който говорим, се е генерирал в периода 2020-2025" , отбелязва икономистът Адриан Николов.

Според неговите анализи нито цената на енергията, нито тази на труда може да обясни напълно подобен скок. Икономистът допуска, че частично влияние оказва "изсветляването" на сектора през 2021 година, когато държавните помощи бяха обвързани със задължително отчитане на оборотите и реално деклариране на заетите лица. Въпреки това, делът на сивата икономика в сферата на услугите остава сериозно предизвикателство.

Маастрихтските критерии блокират облекченията

Основната пречка пред исканията на ресторантьорите се крие в макроикономическата рамка на държавата. За разлика от 2020 година, когато България разполагаше с балансиран бюджет и фискални буфери за антикризисни мерки, настоящата ситуация е коренно различна. Постъпленията от ДДС формират почти половината от всички данъчни приходи в републиканския бюджет, което прави всяко намаляване на ставките изключително рисковано за хазната.

Стриктното наблюдение върху фискалната дисциплина и изискването за поддържане на бюджетен дефицит под 3% от БВП (спрямо Маастрихтските критерии) ограничават политическите маневри. Всяко данъчно облекчение за конкретен лобистки сектор би наложило или орязване на социални и инфраструктурни разходи, или вдигане на други преки данъци за гражданите. На този фон ресторантьорите предупреждават, че високите цени вече отблъскват клиентите, което води до спад в оборотите и принуждава бизнеса да оптимизира разходите си чрез съкращаване на персонал.