Икономистът отчита между 0,3% и 1,5% ценови ръст от единната валута

Икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов коментира причините за високата инфлация у нас през първите месеци след приемането на еврото. В телевизионно интервю за NOVA той обясни, че основен двигател на растящите цени са външните икономически шокове и повишените доходи на населението, а не самата смяна на националната валута.

Външни фактори и сравнение със съседите

Според експерта системният външен шок, започнал първоначално от цените на горивата, е засегнал еднакво както държавите в еврозоната, така и тези извън нея. За пример той посочи съседна Румъния, където инфлационните нива остават по-високи от българските.

"При нас обаче има комбинация от няколко фактора - липса на бюджет, сериозна индексация на бюджетните заплати, увеличение на минималната заплата и външните шокове, които на практика генерират ситуацията, в която се намираме в момента", посочи икономистът.

Ефектът на единната валута

Въвеждането на еврото традиционно добавя към вече съществуващата инфлация между 0,3% и 1,5%. Анализите на Европейската централна банка сочат, че България се намира в горната граница на този диапазон, но без да нарушава историческия модел при преход към нова валута.

"Не мисля, че някой обективен външен наблюдател успява да посочи някакъв сериозен проблем със спекула или с цените при прехода към еврото. Напротив - просто моментът е много лош. Имахме доста сериозен инфлационен тренд още преди да влезем в еврозоната", отбеляза Адриан Николов. Той подчерта, че еврото се е появило в средата на вече започнал процес на покачване на цените.

Икономически растеж и ръст на доходите

България отчита значително по-висок икономически растеж от повечето големи европейски държави, което естествено генерира по-висока инфлация. Страната ни поддържа ръст от 3-4%, докато големите икономики в еврозоната остават под 1%.

"Това означава, че много бързо увеличаваме разполагаемия доход. Не става дума само за по-високи заплати. Швейцарското правило автоматично увеличава пенсиите, все повече социални плащания са обвързани с размера на доходите, което означава, че и те растат", обясни експертът.

Той допълни, че сериозен инфлационен тласък са дали увеличенията на възнагражденията в публичния сектор, които обхващат близо 600 хиляди души и представляват ключов дял от българския пазар на труда.