Блокадата на Ормузкия проток предизвика глобална криза в земеделието

Световното земеделие е изправено пред безпрецедентно предизвикателство, след като конфликтът с Иран блокира доставките на конвенционални азотни торове, съобщават от Bloomberg. Рязкото покачване на цените принуждава фермерите от различни континенти да търсят спешни и необичайни алтернативи като човешка урина, птича тор и иновативни биостимуланти, за да спасят тазгодишната реколта и да предотвратят глобален недостиг на храни.

Около една трета от търгуваната в световен мащаб урея – ключов азотен тор, идва от региона на Персийския залив. Фактическото затваряне на Ормузкия проток заради напрежението между САЩ и Иран изстреля цените до най-високите им нива от пролетта на 2022 година.

В Ню Орлиънс котировките достигнаха 710 долара за тон, а египетската урея отбеляза скок с над 90 процента от началото на конфликта, достигайки 940 долара за тон, сочат данните на Bloomberg Green Markets.

От птича тор до човешка урина

Липсата на химически препарати кара производителите да се обърнат към традиционни, но позабравени методи. Английският фермер Джеймс Милс споделя, че птичата тор внезапно е станала толкова търсена, че вече има дълги списъци с чакащи купувачи, въпреки че цената ѝ възлиза на около 13 долара за тон без транспортните разходи.

Други компании залагат на далеч по-нестандартни подходи. Френската стартъп компания Toopi Organics използва човешка урина, събирана от училища и масови фестивали, за да създаде хранителна среда за бактерии, които подпомагат растежа на посевите.

"Военната ситуация, колкото и тъжно да звучи, е добра за нас", отбелязва Франсоа Жерар от френското дружество, като допълва, че продажбите им са нараснали с около една четвърт от края на февруари.

В Малайзия компанията Farm Fresh Bhd. използва отпадъците от животновъдството за хранене на червеи, които обогатяват тревата за кравите. Базираната в Калифорния Nitricity пък произвежда торове от смлени бадемови черупки, като капацитетът ѝ вече е разпродаден до 2028 година.

Рискове за глобалната продоволствена сигурност

Организацията на обединените нации предупреждава, че продължителен конфликт може да остави още 45 милиона души по света пред остър недостиг на храна. Световната банка прогнозира, че цените на торовете ще бъдат с близо една трета по-високи през тази година, което допълнително ще затрудни сеитбата. Ефектът от кризата може да се усеща върху добивите чак до 2027 година.

Алтернативите, макар и по-евтини в момента, не могат напълно да заменят синтетичните торове в голям мащаб. Биологичните продукти страдат от непостоянни резултати при различни климатични условия, а опитът на Шри Ланка от 2021 година, когато държавата премина изцяло към органични торове, доведе до катастрофален спад в производството на ориз и чай.

Въпреки това, производителите на биопродукти се опитват да превърнат временния шок в траен пазарен дял. Подкрепената от Бил Гейтс компания Pivot Bio е намалила цените си с 15 процента, за да привлече повече американски фермери.

Синтетичните торове, произвеждани основно от природен газ, остават гръбнакът на световното производство на храни, а експертите са категорични, че пълната им замяна е на практика невъзможна на този етап.