Пограничните райони отчитат сериозен ръст

Поскъпването на горивата в България през последните месеци не доведе до повсеместен срив на пазара, като пограничните региони дори отчитат сериозен ръст поради засиленото трансгранично пазаруване. Това сочат данните от анализ на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов, публикуван в събота. Според експерта, засиленият интерес от купувачи от Румъния и Гърция крепи търсенето в области като Русе и Видин, където пазарната логика се влияе от още по-високите цени в съседните държави членки.

Динамика на пазара през пролетта

Месец март донесе закономерно увеличение на продажбите в страната. Потреблението на дизел нарасна на годишна база от 239 милиона литра до 267 милиона литра, а при бензина скокът бе от 62 на 71 милиона литра. Изключение направи единствено пропан-бутанът, при който липсва ясна тенденция.

През април обаче пазарът реагира на ценовия натиск и последва свиване на обемите. „През април продължаващото значително поскъпване при всички горива води до отчетливо забавяне на потреблението“, заявява Адриан Николов. Продадените количества дизел спаднаха до 238 милиона литра, а бензинът се сви до 68 милиона литра, което показва по-големи ограничения в бюджета на потребителите спрямо предишни години.

Русе и Видин устояват на ценовия натиск

Докато в региони като Кърджали и Ямбол спадът на общия обем продадени горива надхвърля 5% на годишна база, няколко конкретни погранични области бележат изненадващ и сериозен ръст. Водещи в тази тенденция са Видин с 12,7% и Русе с 9,5% увеличение на потреблението. Видимо повишение се отчита още в Благоевград (9,2%), Враца, Добрич и Смолян.

„Доколкото тези области са гранични, обяснението за това най-вероятно е търсене от домакинства и фирми от Румъния и Гърция, където поскъпването е дори по-отчетливо, отколкото у нас“, обяснява анализаторът от ИПИ. Активното международно движение и масовото зареждане на чуждестранни леки автомобили и ТИР-ове по пограничните бензиностанции в Русенско на практика компенсират свиването на вътрешния пазар.

Има ли нужда от намеса на държавата

Въпреки високите цени по колонките, общото потребление в България следва нормалната пазарна логика. Икономисти отчитат, че нарастващите доходи, ниската безработица и високата стопанска активност в първите месеци на 2026 година предпазват сектора от сериозна криза.

Според експерта от ИПИ, пазарните механизми функционират правилно и в момента няма реални основания за извънредни държавни субсидии за бизнеса или изкуствена регулация. „Към момента не се наблюдава осезаемо и общо значително ограничаване на потреблението. А това дава сериозно основание да се съмняваме в аргументите зад исканията за по-силна държавна намеса на пазара на горива или субсидии за бизнеса“, категоричен е Адриан Николов.