Иван Кръстев предлага 25% данък над 10 000 евро заплата
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
БСП поиска прогресивно облагане в България
БСП настоява за спешно въвеждане на прогресивно данъчно облагане в България, при което най-високата ставка да достигне 25 на сто за доходите над 10 000 евро. Това съобщават от NOVA, позовавайки се на изявление на бившия заместник социален министър Иван Кръстев в предаването „РеВизия“. Според него страната трябва да се фокусира върху увеличаване на приходите, а не върху механично съкращаване на разходи в условията на процедура по свръхдефицит.
Параметрите на новия налог
Социалистите предлагат въвеждането на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. За възнагражденията до 2500 евро се предвижда запазване на сегашната ставка от 10%, след което ще следват малки стъпки на увеличение за хората с по-високи доходи. Най-високата стъпка от 25% ще засяга сумите над 10 000 евро.
Иван Кръстев: "Това ще даде нетен ефект за бюджета до 75 милиона лева." Той допълни, че държавата трябва да засили своята преразпределителна функция поне до средните нива за Европейския съюз, тъй като вътрешното потребление е основен двигател на икономическия растеж.
Държавните финанси в капан
Дебатът за данъчната система се засилва на фона на сериозни предизвикателства пред публичния сектор. В момента България се намира в процедура по свръхдефицит, която изисква свиване на разходите. В същото време обаче обществото и политическите сили настояват за ръст на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера, без да се променят преките данъци.
Финансовият министър Гълъб Донев вече обяви възможна дупка в хазната в размер на 9 милиарда евро. Опитите за решаване на проблема чрез процедурни хватки и спорове за няколко милиона евро рискуват да забавят ключовите решения за стабилизиране на държавния бюджет.
Изборът пред публичния бюджет
В дебата се включи и Европейската комисия, която отново постави въпроса за бюджетната устойчивост и данъчната политика на страната. Изборът пред политическата класа остава ясен – дали се стреми към по-голямо участие на държавата в икономиката и дали гражданите са готови да плащат повече за това. Едновременното увеличаване на разходите, запазването на ниски приходи и спирането на растежа на държавния дълг е математически невъзможно уравнение, което изисква честен политически избор.




















