Гигантите са плували в реките на Северна Дакота преди 66 милиона години

Огромните морски влечуги, известни като мозазаври, са притежавали способността да живеят не само в океаните, но и в речните басейни. Това показва ново проучване на международен екип от учени, публикувано в специализираното издание BMC Zoology. Откритието се базира на детайлен анализ на зъб от мозазавър, намерен в Северна Дакота, САЩ.

Вкаменелостта принадлежи на екземпляр с внушителни размери, достигащ дължина от около 11 метра. Находката променя досегашните представи за тези праисторически хищници, които са властвали във водите преди повече от 66 милиона години.

Загадката на речните отлагания

През 2022 година палеонтолози попадат на необичайна комбинация от фосили в речно отлагане. Заедно с челюст от крокодил и зъб от Тиранозавър рекс, те откриват и зъб от мозазавър. Районът е известен с останките от едмонтозаври, което прави присъствието на типично морски обитател в сладководна среда изключително загадъчно.

Екипът, ръководен от специалисти от Университета в Упсала, Швеция, провежда задълбочени изотопни анализи на зъбния емайл, за да разгадае мистерията. Изследването е извършено в лаборатории в Амстердам и сравнява химичния състав на вкаменелостите от трите различни вида животни, живели по едно и също време.

"Въглеродните изотопи в зъбите обикновено отразяват какво е яло животното. Много мозазаври имат ниски стойности, защото се гмуркат дълбоко. Зъбът на мозазавър, намерен заедно с този на Тиранозавъра рекс, от друга страна, има по-висока стойност на ¹³С от всички известни мозазаври, динозаври и крокодили", посочва Мелани Дюринг, цитирана от БТА. Според нея това предполага, че хищникът не се е гмуркал на дълбоко и вероятно се е хранил с удавени динозаври.

Адаптация към променящата се среда

Резултатите от анализите на кислорода и стронция в зъба категорично сочат към живот в сладководен басейн. Учените смятат, че мозазаврите са се адаптирали към речната среда през последния милион години преди своето окончателно изчезване.

"Размерът означава, че животното би се съревновавало с най-големите косатки, а това го прави необичаен хищник за среща в речни води, които преди не са били свързани с толкова големи влечуги", коментира Пер Алберг, съавтор на проучването.

Специалистите обясняват феномена с геоложките промени в Северна Америка. Тогавашният Западен вътрешен морски път постепенно се е превръщал от соленоводен в сладководен басейн. Това е принудило морските обитатели да еволюират и да се приспособят към новите условия, подобно на съвременните речни делфини или соленоводните крокодили.