Фосил на 68 милиона години преобръща палеонтологията

Уникално гигантско яйце на 68 милиона години, открито в Антарктида, продължава да вълнува палеонтолозите и да пренаписва историята на мезозойската ера. Находката, шеговито наречена от учените "Нещото", преобърна представите за еволюционните механизми и размножаването на огромните морски влечуги. Вкаменелостта е първото по рода си яйце, намирано на Ледения континент, и най-голямото с мека черупка, известно на съвременната наука.

Случайно откритие в музей

Въпреки че историята набира нова популярност в информационното пространство, същинското откритие на мистериозния обект датира още от 2011 година. Тогава екип от чилийски изследователи се натъква на необичайната вкаменелост във формацията Лопес де Бертодано на остров Сиймор. Години наред обектът се съхранява неидентифициран в Националния природонаучен музей на Чили, докато случайна консултация между палеонтолозите Лукас Лежандре и Джулия Кларк не води до разпознаването му като същинско яйце. Официалното научно описание на вида, кръстен Antarcticoolithus bradyi, е публикувано в престижното списание Nature през лятото на 2020 година.

Находката е коренно различна от всички други известни яйца от онази епоха. Реалните размери на "Нещото" са 29 на 20 сантиметра, което визуално го доближава до спихната топка за ръгби. Единствените по-големи яйца в историята са принадлежали на изчезналата преди хилядолетие нелетяща птица слон. Антарктическият фосил обаче е с около една трета по-голям по обем от всяко познато яйце на нептичи динозавър.

Отсъствие на твърда черупка

Изследователите установяват, че повърхността на находката е лишена от пори, като същевременно е била изключително тънка и мека. Тя не се е разпаднала с времето, а се е сгънала навътре. Това категорично доказва липсата на твърдия варовиков слой, който е характерен за птиците. Според експертите рядкостта на яйцата с мека черупка в палеонтологичния запис се дължи на факта, че те много по-трудно се фосилизират в природата, а не че са били изключение в древността.

Учените заключават, че яйцето е снесено от гигантско морско влечуго с дължина от поне 7 метра. Откритието предизвика истински шок, тъй като до този момент науката смяташе, че морски хищници като мозазаврите и плезиозаврите са били живородни животни, подобно на днешните океански бозайници. Сега именно мозазавърът е най-вероятният кандидат за създател на "Нещото", тъй като това семейство е тясно свързано с днешните влечуги, снасящи яйца с мека черупка.

Лукас Лежандре: "Това е от животно с размерите на голям динозавър, но изобщо не прилича на динозавърско яйце. Най-много прилича на яйца на гущер и змия, но принадлежи на наистина гигантски роднина на тези животни."

Дебатът за морето и сушата

Случаят продължава да генерира разгорещени научни дебати и днес. Основният въпрос, който изследователите се опитват да разрешат, е дали тези гигантски морски влечуги са излизали на плажа, за да снесат яйцата си, или са ги изхвърляли директно в открити води, където малките са се излюпвали мигновено. Разрешаването на тази сложна загадка има пълния потенциал да промени окончателно разбирането ни за функционирането на екосистемите в древните океани.