Етноси се обединяват в уникално българско ръкоделие

Русенки от различни етнически общности обединиха творческите си сили в мащабната национална инициатива на дизайнера Иван Донев за изработването на най-голямата рокля в България, съобщават от БНТ. Представителки на турското и арменското читалище в крайдунавския град изплитат заедно детайли на една кука. Проектът „От златните ръце на нашите майки и баби“ цели да преплете миналото и бъдещето на традиционните занаяти, като финалният тоалет ще се бори за световно признание в Книгата на рекордите Гинес в края на лятото.

Традиции под звуците на саз

В уютната атмосфера на НЧ „Gюнеш-2012“ - Русе десетина жени прекарват вечерите си около две огромни пана. Те сглобяват ръчно изработени карета, докато във фонов режим звучи традиционният струнен инструмент саз. За голяма част от участничките това е завръщане към занаят, който е бил тяхна професия или семейно наследство.

Балига Мустафова: „Много се радвам, че се включихме в тази инициатива. По принцип съм била шивачка по професия и за мен това е голямо удоволствие. Всяко едно парченце е частица от труда на някоя от нас. Събираме се с песни вечер, когато имаме свободно време, и сме изключително доволни.“

Майсторството, предавано от поколение на поколение, събужда дълбока носталгия и признателност към миналото.

Бахрие Хюсеинова: „Това някак ни носи и спомени. Аз също мога да плета, учили сме се да го правим от нашите родители. Инициативата ме върна във времето. Това е българското, което сме ползвали, но за съжаление вече не го употребяваме в ежедневието.“

Етническа толерантност и споделена идентичност

Към каузата в Русе активно се присъединяват и представители на арменската общност, които откриват в споделеното ръкоделие форма на духовно умиротворение и съхранение на родовата памет.

Анджела Авакян: „За нас ръкоделието е традиция, идентичност, дори бих казала и свещенодействие. Наследили сме много дантели от нашите баби и майки. В миналото е било задължително една жена да може да шие. Сега, като седнах, усетих спокойствие и сигурност. Конецът е като живота – преминава през толкова трудности. Дантелите са красиви, но нищо не става по лесния начин.“

Общото творчество ражда силно послание за разбирателство и единство между различните култури в града.

Флора Артюнян: „Ние сме два различни етноса, но живеем в една България, която ни е обединила със своите традиции и обичаи. Длъжни сме с отворена душа и сърце съвместно да провеждаме мероприятията си. Това не ни е първа среща, не за първи път сме заедно, изработвайки нещо.“

Финалната цел е световен рекорд

Двете културни институции от крайдунавския град са само част от десетките читалища в цялата страна, които подкрепиха мащабния проект на Иван Донев. Организаторите предвиждат финалният размер на гигантската рокля да достигне внушителните 250 квадратни метра.

Ръчната изработка и напасването на хилядите детайли ще продължат интензивно през следващите седмици. Официалното представяне на завършеното платно е насрочено за 6 септември – Деня на Съединението на България. Веднага след това ще стартира и официалната процедура по вписването на българското творение в рекордите на Гинес.