Санитарната сеч трудно се компенсира от залесяването

Между 350 и 400 нови дръвчета засаждат всяка година в Русе от общинското предприятие „Паркстрой - Русе“, но това количество се оказва недостатъчно, за да компенсира мащабите на необходимата санитарна сеч в града. Процесите по премахване на опасни видове и обновяване на зелената система ще продължат да се развиват успоредно, като основната цел е постепенна замяна на растителността с по-подходящи за градската среда видове, съобщават от телевизия КИС 13.

Оголени улици заради подземни комуникации

Сериозен проблем пред екологичните екипи се оказва състоянието на ключови градски артерии. Като конкретен пример се посочва булевард „Съединение“, където предстои спешното отсичане на над 20 опасни дървета. Ландшафтният архитект в общинското предприятие инж. Марин Койнов предупреждава, че останалата растителност в района също е в лошо състояние и ще трябва да бъде премахната поетапно във времето. Технологичният процес по възстановяване на градската среда обаче изисква сериозен период от време.

„Като изрежем едно дърво с диаметър над 80 сантиметра, при положение че е направен ремонт около него и има подземни комуникации, няма как да го изкореним. Не е желателно да се сади в ствола на дървото. Може да се ползват някакви препарати, които помагат донякъде, но по моя преценка минимум пет години там няма да можем да садим нищо. Минимум пет години. И така, ако се случи в рамките на една година да се режат по две-три дървета на етапи, улицата ще стои сравнително пуста“, обяснява инж. Койнов.

Нужни са промени в държавните наредби

За да се избегне работата „на парче“, са необходими кардинални реформи на национално ниво и промени в нормативната уредба, убеден е експертът от „Паркстрой - Русе“. Според него регулацията трябва да позволява цялостна подмяна на престарелите дървета, които вече са опасни за гражданите, с нови биологични видове с по-малки деструктивни размери.

„Ако има решения на по-високо ниво в държавни наредби и други нормативни актове, които да определят възрастта, и ние премахнем всички дървета, които вече са престарели и не можем да разчитаме на тях, и направим ново озеленяване — дори може да не се използва само один вид, а два-три вида, включително по-декоративни дървета, които остават по-малки чисто биологично — тогава можем да направим улицата, да я поддържаме две-три години, да ги поливаме и през следващите поне 50 години почти да няма проблеми, а да имаме една хубава, засенчена улица“, посочва ландшафтният архитект.

Модерните стандарти изключват гъстото засаждане

Практиките от миналото за масово и гъсто засаждане на дървета в парковите зони вече са напълно неприложими в съвременната поддръжка, допълват от общинското дружество. В миналото масово са използвани бързорастящи тополи, които са имали временна функция — да осигуряват сянка през първите десетилетия, докато укрепнат трайните видове. Днес обаче премахването на подобни компрометирани, но все още живи дървета, често среща сериозен отпор и се тълкува погрешно като закононарушение, което спъва правилната селекция и дългосрочното развитие на парковете.