Психолог алармира за кризата в отношенията между учители и ученици

Материалното потребление и забавленията изместиха традиционните ценности сред учениците във Варна, показа мащабно проучване, представено днес от психологът професор Румен Стаматов от Варненския свободен университет. Изследването обхваща 4100 младежи от 6 до 12 клас в региона и според автора му резултатите са валидни не само за морската столица, но и за цялата страна.

"За учениците във Варна новият храм не е църквата, а молът, а евангелието им – потребявай и се забавлявай", заяви проф. Стаматов пред журналисти при представянето на данните. Промяната в ценностите е очаквана, тъй като живеем в материално консуматорско общество, коментира психологът.

Високо удовлетворение от социалния живот, ниско от учебната дейност

Проучването разкри интересни противоречия в нагласите на младежите. От една страна, нивото на удовлетвореност от живота в училище е високо – учениците се чувстват достатъчно щастливи от социалния си живот в гимназията и масово посочват, че общуват много добре с връстниците и с родителите си. От друга страна обаче, удовлетвореността от отношенията им с учителите е ниска.

"Хубавото е, че нивото на удовлетвореност на младежите от живота в училище е на високо ниво", каза Стаматов. Той обаче подчерта, че децата се чувстват достатъчно щастливи от социалния си живот в гимназията, но не и от учебната дейност. В това отношение трябва да се работи, за да се увеличи нивото на компетентност на преподавателите в интерперсоналното общуване, посочи психологът.

Ученето е безсмислено за гимназистите

При по-малките ученици, обхванати в проучването, въпросът с бъдещето и какво искат да правят с живота си не е на дневен ред, допълни проф. Стаматов. По-големите вече си поставят цели, но ученето не е сред тях – за тях то до голяма степен е безсмислено. Като проблем той очерта, че мнозина от гимназистите нямат ясна представа за бъдещето си, но уточни, че тази тенденция е валидна за целия свят, а не само за българските младежи.

Децата в 6 и 7 клас обвързват щастието си най-вече с отношенията – с приятели, с родители и близки. В гимназиалния курс обаче нещата започват да се променят и отношенията остават на по-заден план. Напред излизат популярността и материалното благополучие.

Крехки млаеди, неподготвени за стрес

Като проблем психологът посочи, че повечето младежи вярват, че имат способности да се справят с проблемите, но на практика бавно се възстановяват от трудностите и от стреса. Това показва, че те растат крехки, а основната причина е, че родителите ги изолират от трудностите и ги закрилят, посочи проф. Стаматов и уточни, че така тийнейджърите стават и неприспособими за живота.

"Много от децата имат интерес към спорта, тъжното е, че нивото им на интерес към културни събития е много ниско", каза още психологът. По думите му 60 на сто от анкетираните младежи обичат пасивното развлечение – разходка в мола, а варненци – и в Морската градина.

Социалните мрежи и родителското внимание

Като проблем проф. Стаматов посочи и времето, което учениците прекарват в социалните мрежи. Повечето са споделили, че с тази цел отделят по над три часа на ден. "Не може да обвиняваме само социалните мрежи, както и това че младите обикновено ги виждаме с тапи в ушите и вперили поглед в кутията в ръцете си", каза психологът.

Голяма част от анкетираните са посочили, че докато говорят с родителите си, те също държат телефона си и го гледат. Това кара децата да преживяват, да смятат, че не са толкова значими, след като възрастните им обръщат полувнимание, посочи Стаматов.

Нужни са политики на национално ниво

"Нещата не са отчайващи, с тях не идва апокалипсисът", подчерта проф. Стаматов. Според него младежите са крехки и неуверени, но същевременно имат потенциал да се справят, да поддържат добри приятелски отношения.

"Проблемът пред нас, възрастните, е как да бъде подобрена комуникацията в учебната дейност, как да се събуди интересът на учениците", коментира психологът. По думите му са нужни политики на национално ниво, които да включат и психичното благополучие, защото тогава и академичният успех ще стане по-добър.

"Непрекъснато се говори за квалификацията на учителите, но въпросът е в какво ги квалифицираме", каза още Стаматов и допълни, че трябва да се подобри комуникацията им с младежите. В това отношение Варна е много-много напред в сравнение с другите градове в страната, допълни психологът. Той припомни, че вече две години идеята за позитивното образование е изведена на преден план. Университетът в партньорство с Регионалното управление на образованието създадоха център за позитивно образование, бяха привлечени училищата, вече близо 900 души поне чуха за тези неща, посочи Стаматов.

Част от международен проект

Данните от проучването сред варненските ученици бяха представени днес на среща за изпълнението на международен проект, в който Регионалното управление на образованието във Варна е партньор. Той обединява усилията на институции от 9 европейски държави и цели подобряване на регионалните и национални политики за психичното здраве и благополучието на младите хора. В срещата се включиха представители на 12 местни училища, университети и центрове за подкрепа на личното развитие.