Задкулисните проби за парите от втория стълб подкопават доверието в институциите

Българското управление показва две коренно различни лица в икономическата и социалната политика – дългоочаквана решимост срещу нелоялните практики на големите търговски вериги, но и тревожна непрозрачност около съдбата на втория пенсионен стълб. Това коментира доц. д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, в студиото на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Повод за анализа са навършилите се преди седмица десет години от старта на регулаторната реформа в България, както и първите изводи от близо седеммесечната работа на настоящото управление и правителството на Румен Радев.

Парламентът като бърза писта без контрол

Според доц. Димов настоящата власт демонстрира стремеж към бурно нормотворчество, който е идентичен с подхода на всички предходни управления. Макар на 4 ноември 2016 година с промените в Закона за нормативните актове у нас да бяха въведени европейските инструменти за оценка на въздействието, десетилетие по-късно се наблюдава сериозна деформация в процеса. Вместо законите да се пишат основно от изпълнителната власт, която разполага с целия административен апарат и данни за секторите, инициативата е иззета от депутатите.

По данни от десетгодишния отчет на Центъра за оценка на въздействието на законодателството в момента три четвърти (75%) от законите се внасят от отделни народни представители, а едва една четвърт (25%) идват от Министерския съвет. В западните демокрации съотношението е точно обратното, а подобни депутатски предложения се третират като частни законопроекти. Причината за тази аномалия у нас е въведеният двоен стандарт при правилата за качество.

Докато в Министерския съвет вече има натрупан солиден опит и подзаконова уредба, които отстояват стандартите за по-добро регулиране, в Народното събрание изискванията са сведени до 10-20% и се прилагат силно ограничено. Така парламентът се използва като бърза писта, през която всеки депутат може да прокара законопроект лесно и почти безпроблемно, придружен от формална оценка на въздействието от едва една страница. Липсата на реален анализ, точно идентифициране на проблемите и научно издържани данни води до приемането на некачествени закони, които впоследствие предизвикват постоянни обществени скандали и институционални кризи.

Задкулисни маневри около втория пенсионен стълб

Като ярък пример за порочен подход експертът посочи драмата около втория пенсионен стълб и идеите на управляващите за пренасочване на средства към Националния осигурителен институт (НОИ), за каквито разговори призна и вицепремиерът Гълъб Донев. Вместо проблемът да бъде поставен открито пред обществото чрез прозрачна процедура и обществени консултации, институциите отново залагат на предварително тестване на обществените нагласи.

„Винаги когато се появяват подобни информации, това са политически трикове или леки проби на мнението. Винаги остава горчивината в обществото, че нещо се е случило зад гърба ни, нещо е било тествано, пробвано какви проявления ще има в обществения дебат или в общественото пространство“, заяви доц. Тони Димов.

Той предупреди, че подобни ходове задълбочават критичния дефицит на доверие в държавата, който се вижда ясно и при всеки изборен процес. Липсата на честност и откритост кара гражданите да се съмняват във всяко решение, а страната се движи в инерционна среда и безвремие.

„Никой не иска да действа по максимално открит начин. Подобни действия на управляващите допълнително разколебават доверието. Ние сега знаем ли крайната истина? Сигурни ли сме точно какво се е случило? Има някакъв документ, Иво Мирчев го публикува първи в социалните медии, но това се оказва после, че не е документ, защото не е подписано, но всъщност е водена кореспонденция и всъщност са подменени дати“, посочи председателят на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Сблъсъкът с големите търговски вериги

Напълно различен и решителен подход държавата демонстрира в сектор „Търговия“ след наложената голяма глоба от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на една от водещите търговски вериги у нас за нелоялни практики. Екипът на доц. Димов следи темата от 15 години – още от първите оценки за въвеждане на забраната за злоупотреба с по-силна пазарна позиция при договаряне, както и при подготовката на законопроекта за хранителната верига и добавената стойност по времето на министъра на земеделието Георги Тахов.

Според експерта тези нелоялни практики датират от поне десетилетие, но досега е липсвала политическа смелост за справяне с тях. Големите вериги държат между 60% и 70% от пазара и реално действат като оператори на общественото благосъстояние, тъй като формират цените на храните и стоките от първа необходимост. Преди да стигне до санкции, кабинетът е опитал да постигне доброволно решаване на проблемите чрез преговори и споразумения.

„Правителството тук опита всички възможни начини, опита се да влезе в споразумения, в постигане на доброволно разрешаване на тези проблеми и не успя. Защо? Защото всички тези оператори са свикнали да си провеждат тяхната политика от повече от 10 години и по никакъв начин не са склонни да се отклонят от нея“, обясни доц. Димов.

Той определи действията на администрацията като важна стъпка в правилната посока за изсветляване на пазара, покупателната способност на домакинствата и доверието на инвеститорите.

„Това е първото правителство, което се осмели да направи такава крачка и това е крачка в правилната посока. Най-вероятно тези размери на глобите няма да издържат изцяло в съда, но се налага много важен, сериозен сигнал към всички останали подобни оператори. Време е да настъпи изсветляване и там – в цените и в практиките на търговските вериги“, допълни експертът.

Пътната безопасност и съдебната система в капана на формализма

Липсата на качествена предварителна оценка на въздействието и ясно целеполагане се отразява тежко и върху други ключови сектори като транспортната безопасност и правосъдието. По повод тежките катастрофи на автомагистрала „Тракия“ доц. Димов припомни създаването преди години на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Според него тогава държавата е изградила огромна административна структура със специализирани дирекции и хиляди служители, без да заложи конкретни измерими цели – например с колко процента трябва да намалее пътният травматизъм след една година. В резултат публичните средства са изразходвани за заплати и издръжка, структурата не е постигнала реални резултати, а трагедиите по пътищата продължават.

Сходен проблем се наблюдава и в съдебната власт, където в момента тече процес по попълване на новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Доц. Димов припомни, че неговата организация е участвала в изготвянето на цялостна предварителна оценка на въздействието и широки обществени консултации за изцяло нов Закон за съдебната власт по времето на правосъдния министър доц. Атанас Славов, но проектът така и не е бил реализиран. Според експерта в съдебната система е било обезсмислено едно от най-елементарните правила на демокрацията – мандатността, тъй като членове на колегиални органи остават на постовете си един или два мандата след изтичането на законоустановения срок. За да работят демократичните процеси при новите предложения в парламента, оценките на въздействието трябва да се правят обективно и безпристрастно, заключи доц. Тони Димов.