Страната ни губи милиони евро от високи такси при трансграничните разплащания

Едва около 32 на сто от потребителите в България са чували за Единната зона за плащания в евро (SEPA), въпреки че системата позволява бързи и евтини трансгранични трансакции, става ясно от нов анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ). В изследваните европейски държави делът на информираните граждани остава под 40 на сто, макар входящите парични преводи от чужбина към страната ни да достигат близо 3 милиарда евро годишно. Сумата се равнява на 2,1 на сто от брутния вътрешен продукт на България, а около 8 на сто от сънародниците ни посочват, че разчитат на такива средства от близки зад граница.

Невидимата употреба и навиците за пари в брой

Единната зона за плащания в евро обхваща 41 европейски държави и използва общи платежни схеми и хармонизирани стандарти за международните трансакции. Основната ѝ цел е всеки превод в евро между две участващи страни да бъде също толкова лесен, бърз и достъпен, колкото са обикновените национални банкови преводи.

Въпреки тези предимства традиционните и по-скъпи канали за изпращане на средства все още доминират в региона. В шестте изследвани държави от Югоизточна Европа около една трета от получателите продължават да вземат парите си в брой лично чрез роднини или приятели, а друга една трета посещават физически офиси на специализирани оператори за парични преводи. На този фон в България официалните банкови канали се използват по-често спрямо останалите страни от проучването, но операторите за бързи преводи запазват значителна роля на пазара.

Според авторите на изследването Елизабет Бекман, Юстус Майер и Катарина Алингер между 10 и 20 на сто от трансферите към България и Румъния са посочени от анкетираните директно като банкови преводи чрез SEPA. Експертите обаче обръщат внимание на един съществен детайл от проучването – от отговорите на гражданите не може да се установи каква част от преводите, наредени на гише в банков клон, също са преминали през европейската мрежа. Потребителите реално могат да използват системата в ежедневието си, без изобщо да знаят нейното официално наименование, отбелязват тримата икономисти в своя анализ.

Цената на незнанието и милионите за такси

Изборът на канал за изпращане на пари от чужбина оказва пряко влияние върху джоба на семействата, тъй като комисионите варират в широки граници според държавата, доставчика и начина на плащане. Когато средствата се внасят и получават на ръка в брой, таксите обикновено изяждат между 6 и 12 на сто от преведената сума. При цифровите преводи, извършени чрез небанкови доставчици, разходите са по-ниски и се движат в диапазона между 1,5 и 4,5 на сто.

За да илюстрират финансовия мащаб на тези разходи, авторите на публикацията представят конкретни разчети за българския пазар. При средна такса от 5 на сто върху годишния обем на входящите преводи в България общата сума, платена само за комисиони, би достигнала около 140 милиона евро. Изследователите уточняват, че това е примерна сметка, а не оценка на действително платените от гражданите такси. Според техните изводи по-широкото използване на SEPA може значително да намали тези разходи за домакинствата, особено когато получателите разполагат със сметки в евро и не се налага допълнително превалутиране.

Образованието като фактор и разширяването на Балканите

Анализът в блога на ЕЦБ очертава и ясна социална разделителна линия по отношение на информираността. Познаването на европейската платежна система е значително по-високо сред хората с по-високи доходи, по-добро образование и по-висока финансова грамотност. Делът на потребителите, които са чували за SEPA, е с около 17 процентни пункта по-висок сред гражданите с висше образование в сравнение с тези, които имат само начално образование.

Самата мрежа съществува на Балканите от десетилетие и половина, но едва през последните години обхваща целия регион. България и Румъния са част от географския обхват на SEPA от повече от 15 години. Съседните Албания и Република Северна Македония бяха включени в системата през 2024 година, последвани от Сърбия през 2025 година, а през август 2026 година Босна и Херцеговина също подаде официално заявление за присъединяване. В публикацията изрично се уточнява, че представените изводи са лична разработка на авторите Елизабет Бекман, Юстус Майер и Катарина Алингер и не представляват непременно официалната позиция на Европейската централна банка или на Евросистемата.