Чистата сума след удръжките ще достигне 512 евро

Минималната работна заплата в България се увеличава на 660 евро от началото на 2027 година, като след приспадане на основните данъчни и осигурителни удръжки работещите ще получават чисто по 512 евро. Промяната ще засегне малко над 462 000 души в страната и има за цел да компенсира инфлационните процеси, сочат прогнозите на Министерството на труда и социалната политика, представени от репортера Ева Костова в рубриката „Числата на седмицата“ в ефира на NOVA.

Новият размер на минималното възнаграждение бележи увеличение с близо 40 евро спрямо настоящата 2026 година, която е първата с официално изчисляване на доходите в евро при ниво от 620 евро. В процентно изражение ръстът възлиза на точно 6,4%. Според предварителните разчети на социалното ведомство официалният брой на хората, трудещи се срещу минимално заплащане през следващата година, ще обхване около 60% от всички заети лица у нас.

Кои професии разчитат на минимума

Разпределението на нископлатения труд показва сериозни диспропорции между отделните отрасли на икономиката. Според анализ на Икономическия и социален съвет на минимална заплата официално се води всеки четвърти работещ в секторите на строителството, селското стопанство, търговията, транспорта, както и в административните и спомагателните дейности. В тази група попадат предимно общи и сезонни работници, продавач-консултанти, складови служители, хигиенисти и охранители.

На обратния полюс се намират сфери с висока добавена стойност или специфична регулация. В секторите за създаване и разпространение на информация, държавното управление, образованието и производството и разпространението на електроенергия делът на служителите на минимално възнаграждение остава незначителен.

Надбягването с инфлацията и издръжката на живота

Динамиката на минималната заплата през последните няколко години показва устойчива тенденция на покачване. През 2025 година тя е била в размер на около 551 евро (1077 лева), година по-рано през 2024 година е била с близо 72 евро по-ниска – около 479 евро (937 лева), а през 2023 година е възлизала на около 402 евро (787 лева), или с още около 77 евро по-малко.

Съпоставката на тези стойности с данните на Националния статистически институт очертава връзката с поскъпването на живота. Преди три години ръстът на минималното възнаграждение от 10% почти се изравнява със средногодишната инфлация от 9,5%. През следващите години обаче увеличенията на минималната заплата от съответно близо 20%, след това 15,5% и близо 13% изпреварват темповете на инфлацията.

"Дали това ще важи и за тази година, ще разберем едва след като бъде изчислена средногодишната инфлация и за 2026 година", коментира Ева Костова в ефира на NOVA.

Въпреки номиналния ръст, пропастта между минималното заплащане и реалните разходи за живот остава осезаема. Само преди няколко дни от КНСБ представиха актуалните си изчисления за необходимия нетен доход за нормална издръжка. Според синдикалните експерти сумата не може да бъде по-ниска от 842 евро за сам работещ човек, което е с 330 евро над чистата минимална заплата за догодина. За тричленно семейство с едно дете под 14 години необходимите средства достигат най-малко 1516 евро месечно.

Къде е България на европейската карта

Въпросът дали новите 660 евро ще отлепят страната ни от дъното на Европейския съюз по отношение на минималните доходи няма еднозначен отговор. По актуални данни на Евростат България заема последното място в общността с настоящите 620 евро бруто. Непосредствено пред нас се нареждат Латвия и Румъния, които ни изпреварват със съответно 160 и 200 евро в брутно изражение.

Данъчната и осигурителната тежест обаче променя картината при реално получените суми. Тъй като удръжките у нас са сред ниските в съюза, а в Румъния данъчната тежест върху труда е най-висока, българската чиста минимална заплата се доближава плътно до тази в северната ни съседка. При липса на планирано увеличение в Румъния през следващата година се очаква нетната минимална заплата в България да изпревари румънската.

Аналогично разместване след данъчно облагане се наблюдава и на самия връх в европейската класация. Люксембург остава държавата с най-висока брутна минимална заплата в ЕС, но след приспадане на удръжките първото място по реален нетен доход се заема от Ирландия. Икономистите напомнят, че при всяко международно сравнение на жизнения стандарт решаваща остава покупателната способност – реалното количество стоки и услуги, които домакинствата могат да закупят с наличния си доход.