Десет частни фонда управляват над 15 милиарда евро без доходност

Задължителната осигурителна вноска за втория пенсионен стълб трябва да бъде върната изцяло в Националния осигурителен институт (НОИ), вместо да продължава да се управлява от частни дружества. Това заяви народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев в ефира на телевизия „Евроком“, цитиран от БТА. В разговора той критикува икономическата политика на управляващите и представи предложенията на политическата формация за промени в пенсионния модел, данъчното облагане и доходите преди приемането на бюджета за 2027 година.

Спорът за парите за втора пенсия

По думите на Димо Дренчев в момента над 15,3 милиарда евро (над 30 милиарда лева) на българските граждани са поверени за управление на десет частни пенсионни дружества. Според народния представител тези фондове събират значителни такси за управление на средствата, без да осигуряват достатъчно добра доходност за осигурените лица.

Депутатът уточни, че предложенията на „Възраждане“ не предвиждат отнемане или национализация на вече натрупаните суми по индивидуалните партиди на гражданите, а засягат единствено пренасочването на бъдещите осигурителни вноски към държавния фонд.

Изказването му идва на фона на острите дискусии от последните дни около подготовката на проектобюджета за 2027 година и обсъжданите в управляващото мнозинство идеи за намаляване на вноската за универсалните пенсионни фондове от 5% на 2,5% с цел пренасочване на около 1 милиард евро годишно към НОИ. В момента във втория стълб задължително се осигуряват над 4 милиона българи, родени след 31 декември 1959 година.

Данък върху свръхпечалбите и глътка въздух за малките фирми

В ефира на телевизия „Евроком“ народният представител се обяви в подкрепа на въвеждането на данък върху свръхпечалбите на големите корпорации. Като конкретни примери за сектори, които реализират сериозни печалби на гърба на потребителите, Дренчев посочи банковата система и големите търговски вериги в ритейл сектора.

„Максимален натиск върху корпорациите и максимална грижа за малкия семеен бизнес в България“, обобщи икономическата платформа на партията Димо Дренчев.

Според него малките и семейните предприятия в страната трябва да получат реални административни и финансови облекчения. Основна мярка в тази посока е повишаването на прага за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), така че да се отчете натрупаната през последните години инфлация. След влизането на България в еврозоната от началото на 2026 година този праг беше единствено превалутиран от 100 000 лева на 51 130 евро, без да се променя реалният му икономически размер.

Минималната заплата и правилата в еврозоната

Депутатът от „Възраждане“ критикува остро и промяната в механизма за определяне на минималната работна заплата в страната. Според него новата методика ощетява работещите и води до по-нисък размер на възнаграждението спрямо досегашната формула в Кодекса на труда.

С приетите през есента законови промени автоматичното обвързване на минималната заплата с 50% от средната брутна работна заплата беше заменено с договаряне в рамките на определен диапазон. Така за 2027 година правителството предложи минимално възнаграждение от 660 евро бруто (512,16 евро нето) спрямо сегашните 620,20 евро, докато по отменената автоматична формула сумата трябваше да достигне 690 евро.

В края на разговора Димо Дренчев постави и въпроса за загубата на икономическа самостоятелност на България след присъединяването към еврозоната, като посочи ограниченията пред страната ни при определянето на самостоятелна лихвена политика и управлението на държавния дълг.